Заболяването е неврологичен убиец, който атакува собствените ни нерви

По повод Световния ден на редките болести, специалисти от Военномедицинска академия (ВМА) предоставиха изчерпателна информация за едно от най-мистериозните неврологични заболявания - синдрома на Гилен - Баре (GBS), което може да прогресира от леки симптоми до животозастрашаващо състояние в рамките на дни.

Според публикация в официалната страница на Военномедицинска академия, този рядък синдром засяга едва 1-2 души на 100 000, но може да има катастрофални последици, ако не бъде разпознат и лекуван навреме.

Д-р Ваня Денева, доктор по медицина от екипа на Клиника по нервни болести на ВМА, обяснява същността на заболяването: "Това е рядко неврологично заболяване, при което имунната система на организма погрешно атакува периферните нерви. Може да се развие бързо и да застраши живота на боледуващия, ако засегне дихателните мускули. Въпреки това, с навременно лечение и рехабилитация, повечето хора се възстановяват, като в част от случаите е необходимо повече време – седмици, месеци или дори години."

Тайнствените причини на синдрома

Макар точната причина за синдрома на Гилен-Баре да не е напълно изяснена, специалистите от ВМА посочват, че заболяването често се развива след прекарана инфекция. Предполага се, че докато се бори с инфекцията, имунната система погрешно атакува собствените нерви на тялото.

Сред възможните отключващи фактори са различни вирусни инфекции като грип, COVID-19, вирусът на Епщайн-Бар и вирусът Зика. Бактериалните инфекции, особено Campylobacter jejuni, свързана с хранително отравяне, също се споменават като потенциален причинител.

В информацията, предоставена от ВМА, се посочва още, че хирургични интервенции, травми и автоимунни заболявания също повишават риска от развитие на синдрома. Изключително рядко ваксинацията може да бъде свързана с отключването на заболяването.

Важно е да се отбележи, че синдромът на Гилен-Баре не е заразен и не се предава от човек на човек. От него страдат и двата пола във всички възрастови групи.

Коварни симптоми и прогресия

Симптомите на това рядко заболяване обикновено започват внезапно и се влошават за дни или седмици. Експертите от ВМА обясняват, че най-често първите признаци се появяват в краката и постепенно се разпространяват нагоре по тялото, като обхващат ръцете, а в по-тежки случаи - лицето и дихателните мускули.

Ранните симптоми включват изтръпване или мравучкане в крайниците и лицето, отслабване на мускулите, което започва от краката и се разпространява нагоре, както и болка в гърба, краката или ръцете.

При развитие на заболяването се наблюдават затруднено ходене или изкачване на стълби, слабост, която засяга двустранно крайниците, загуба на нормалните рефлекси и бързина на движенията, трудност при движение на ръцете или пръстите, и отслабване на лицевите мускули, което затруднява усмихването, мигането или дъвченето.

Особено тревожни са тежките симптоми, които изискват спешна медицинска помощ. Сред тях са проблеми с дишането или задух, невъзможност за преглъщане или говорене, пълна парализа на краката, ръцете или лицето, както и промени в сърдечния ритъм или колебания в кръвното налягане.

ВМА подчертава, че при всеки пациент заболяването протича с различна тежест: при някои хора се появява само лека слабост, докато при други може да настъпи пълна парализа, налагаща използване на апарат за дишане.

Диагностика и лечение – състезание с времето

Тъй като симптомите на синдрома на Гилен-Баре могат да приличат на други неврологични заболявания, лекарите използват няколко специфични теста за потвърждаване на диагнозата.

Основните диагностични методи включват детайлен неврологичен преглед, при който се оценява силата на мускулите, рефлексите и координацията. Липсата на рефлекси е често срещан признак на GBS. Провеждат се също изследвания на нервната функция (електромиография - ЕМГ и нервна проводимост), при които се проверява как работят нервите и мускулите. Лумбалната пункция, при която се взема проба от гръбначно-мозъчната течност, разкрива типични промени, насочващи към диагнозата.

Макар да няма специфично лечение, което да излекува напълно синдрома на Гилен-Баре, навременните медицински грижи и медикаментозна терапия могат значително да ускорят възстановяването и да предотвратят тежки усложнения.

Сред основните методи на лечение, които ВМА прилага, са интравенозни имуноглобулини (IVIG) - лекарство, което помага да се блокира атаката на имунната система върху нервите, и плазмафереза - процедура, при която кръвта се пречиства от вредните антитела, атакуващи нервите. За облекчаване на болката се използват специфични лекарства за невропатна болка (габапентин, прегабалин) или опиоидни аналгетици.

Физиотерапията играе важна роля, помагайки за предотвратяване на мускулна скованост и подобряване на движението по време на възстановяването. В случаи, когато дихателните мускули са засегнати, може да е необходим апарат за обдишване.

Специалистите от ВМА подчертават, че обикновено заболяването изисква хоспитализация, тъй като състоянието може да прогресира бързо и да застраши живота на пациента.

Дългият път към възстановяването

Възстановяването от синдрома на Гилен-Баре може да отнеме седмици, месеци или дори години. Заболяването преминава през три основни фази: остра фаза (1-4 седмици), когато симптомите се влошават; плато фаза (дни до седмици), когато симптомите спират да се влошават, но все още няма подобрение; и фаза на възстановяване (месеци до години), през която постепенно нервите се възстановяват, с което се възвръща мускулната сила и усещанията, а болката намалява.

Въпреки че повечето пациенти се възстановяват напълно, ВМА предупреждава, че около 30% от засегнатите могат да имат дългосрочни последици като постоянна слабост в ръцете или краката, хронична умора, невропатична болка, а в редки случаи - трайни двигателни нарушения. Около 5% от случаите могат да бъдат фатални, особено когато се засегнат нервите, контролиращи дишането.

Кога да потърсите лекар?

В публикацията си Военномедицинска академия настоява за незабавно търсене на лекарска помощ при появата на симптоми като внезапна или бързо-прогресираща слабост в краката или ръцете, изтръпване, което бързо се разпространява, трудност при ходене или изправяне, проблеми с дишането или преглъщането, както и силна болка в крайниците, която се засилва и не се повлиява от обичайни обезболяващи.

Навременната диагностика и лечение могат да предотвратят сериозните усложнения и да ускорят възстановяването, подчертават от ВМА, давайки надежда на пациентите с това рядко, но потенциално опасно заболяване.