Милиарди евро от държавата покриват дупката за пенсии

Проектът за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2026 година премина първо четене в парламентарната комисия по бюджет и финанси. Финансовата рамка беше приета с 14 гласа "за" срещу 9 "против", като най-голямото разходно перо в нея остават пенсиите. За тях са заложени над 13,503 милиарда евро, което формира около 88 процента от всички предвидени разходи.

Документът беше представен пред депутатите от министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова и управителя на Националния осигурителен институт Весела Караиванова.

"Политиките в бюджета водят до увеличаване на покупателната способност на пенсионерите, а увеличаването на осигурителните прагове ще гарантира по-високи осигурителни права", заяви министър Ефремова по време на дебатите. Тя допълни, че целта е най-уязвимите групи да не понесат тежестта на икономическата ситуация.

От своя страна Весела Караиванова уточни, че разходите за пенсии като дял от брутния вътрешен продукт остават под средното ниво за Европа, като най-висок процент се отчита в Австрия, Германия и Гърция.

Ръст на пенсиите и нови условия

Според проектобюджета през 2026 година средната пенсия в страната ще достигне 543,46 евро. Заложен е реален ръст на пенсионните плащания от 4,5 процента на фона на прогнозирана инфлация от 4,3 процента.

От 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2025 година, подлежат на осъвременяване по така нареченото швейцарско правило със 7,8 процента. Минималната пенсия за стаж и възраст се повишава от 322,37 на 347,51 евро. Социалната пенсия за старост също ще нарасне със съответния процент, докато максималният размер на една или повече пенсии се запазва на 1 738,40 евро. Ковид добавката от 30,68 евро отпада за новите пенсионери.

Изискванията за пенсиониране през 2026 година също търпят промяна. Жените от трета категория труд ще придобиват право на пенсия при навършени 62 години и 6 месеца възраст и 36 години и 10 месеца осигурителен стаж. При мъжете прагът се вдига на 64 години и 9 месеца възраст и 39 години и 10 месеца стаж. Очакваният среден брой пенсионери в България през годината е около 2 070 700 души.

Общият размер на приходите и трансферите е 15,265 милиарда евро, като 6,745 милиарда евро представляват директен трансфер от централния бюджет за покриване на дефицита в системата.

Осигурителни доходи и обезщетения

От 1 август 2026 година минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се изравнява с минималната работна заплата и става 620,20 евро. Максималният праг за всички осигурени лица се вдига на 2 300 евро. Държавните служители и заетите в съдебната власт ще започнат да плащат лични осигурителни вноски при първоначално съотношение 80:20 между работодател и служител.

Обезщетенията за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за бащи с деца до 8 години се запазват на ниво от 398,81 евро. Дневните пари за безработица също остават без промяна – между 9,21 евро и 54,78 евро.

Реакции и политически отзвук

Проектът предизвика остри реакции както сред социалните партньори, така и сред политическите сили. Членът на Фискалния съвет Любомир Дацов подчерта проблема с постоянния дефицит: "Необходимо е да се разработи средносрочна и дългосрочна стратегия за решаване на проблемите в пенсионната система".

Омбудсманът Велислава Делчева настоя детските обезщетения да не остават замразени на фона на инфлацията. Заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева критикува лятното увеличение на максималния осигурителен доход, докато синдикатите от КНСБ в лицето на Асия Гонева подкрепиха ръста на минималните доходи като мярка срещу сивата икономика. Добрин Иванов от АИКБ определи бюджета като дебалансиран.

В пленарната зала предстои сериозен сблъсък, след като редица партии обявиха, че няма да подкрепят рамката. Асен Василев от "Продължаваме промяната" посочи, че системата страда от дългогодишния избор за ниска данъчна тежест. Мартин Димитров от "Демократична България" предупреди за негативен ефект върху малките населени места.

От ГЕРБ-СДС чрез Владислав Горанов заявиха липса на подкрепа поради отсъствие на реални решения в социалната сфера. Цончо Ганев от "Възраждане" лаконично определи бюджета като "още от същото". Единствено от ДПС заявиха подкрепа на първо четене, но с условие за сериозни промени между двете гласувания.