Общините получават зелена светлина за принудително събиране

Кметовете на общините в България стартират спешни действия за принудително събиране на стари задължения за данък сгради, такса смет и данък върху превозните средства на стойност над 375 евро, според заложени текстове в обсъждания проект за Бюджет 2026 в Народното събрание, съобщават от „Труд“.

Процедура за събиране на задълженията

Местните власти са задължени да издадат ревизионни актове или актове за установяване на задължения по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Размерът на борчовете ще се определя въз основа на наличните общински данни за собствениците на имоти и автомобили. Кметовете имат право да преследват и суми под прага от 375 евро, но за по-големите суми действията стават задължителни.

„Но самото принудително събиране на задълженията не може да стартира веднага след издаването на самия акт за установяване на задължение“, коментират юристи пред изданието.

За да се стигне до запор на банкова сметка или заплата, общината трябва първо да връчи акта. Това се случва най-често чрез препоръчано писмо с обратна разписка или по електронен път, ако лицето има регистрация в Системата за сигурно електронно връчване. След получаването на документа тече 14-дневен срок за доброволно плащане или за обжалване. Важно е да се отбележи, че обжалването не спира изпълнението, но преди прехвърлянето на случая към публичен или съдебен изпълнител, общината няма право да налага реални запори.

Ако задължението стигне до изпълнител, длъжникът получава ново Съобщение за доброволно изпълнение със 7-дневен срок. Преди изтичането му могат да се налагат само обезпечителни мерки, които да „замразят“ средствата, без те да бъдат директно изтеглени. Задълженията се погасяват с 5-годишна давност, а абсолютната давност е 10 години, след което принудителното събиране е невъзможно, стига длъжникът изрично да поиска отписване.

Стопират продажбата на задлъжнели фирми

Успоредно с бюджета се подготвят ключови промени в Търговския закон, които целят да прекратят практиката фирми с неизплатени заплати и осигуровки да бъдат прехвърляни на малоимотни лица.

Досега управителите представяха само декларация в Агенцията по вписванията, че нямат задължения към работниците си. Според новите текстове, служителите на агенцията ще правят задължителна онлайн справка в масивите на Националната агенция за приходите. Прехвърляне на дялове ще се регистрира само при доказана липса на задължения за заплати, както и за пенсионни и здравни осигуровки, подлежащи на принудително изпълнение. Очаква се мярката да влезе в сила от 1 април 2027 година.

Нови социални предложения в парламента

Междувременно между първо и второ четене на бюджета на държавното обществено осигуряване, депутати от „Възраждане“ внесоха пакет от социални предложения. Те настояват вноските за втора пенсия в частните универсални фондове да бъдат спрени от август до края на годината, като средствата се насочат изцяло към фонд „Пенсии“ на ДОО.

По отношение на майчинството, предложението предвижда обезщетението през втората година да бъде 70 на сто от среднодневния осигурителен доход, но не по-малко от минималната работна заплата. В момента проектът предвижда замразяване на сумата на 398,81 евро. Ако майката се върне на работа, депутатите предлагат тя да получава 75 на сто от обезщетението, вместо досегашните 50 на сто.

Сред останалите искания са повишаване на минималното и максималното дневно обезщетение за безработица съответно на 20 евро и 110 евро (в момента 9,21 евро и 54,78 евро), както и право на социална пенсия за старост за лица над 70 години с доходи под 90% от линията на бедност (390,63 евро за 2026 г.). Депутатите предлагат още работодателите да изплащат само първия ден от болничния, а останалите да се поемат от държавата.