Заболяването дебютира най-често между 15 и 30-годишна възраст

По повод Световния ден на редките болести, който се отбелязва на 28 февруари, специалисти от Военномедицинска академия (ВМА) предоставиха изчерпателна информация за Болестта на Крон – заболяване, което въпреки редкостта си, бележи ръст в България през последните години.

Според експертите от ВМА, Болестта на Крон спада към групата на възпалителните заболявания на червата, в която се включва и улцерозният колит. Тези заболявания се дължат на специфично възпаление, свързано с дефекти в имунната система, като могат да засегнат различни сегменти на храносмилателния тракт и се характеризират с редуващи се периоди на обостряния и затихване.

Д-р Даниела Стоянова от Клиниката по гастроентерология на ВМА пояснява кои са характерните белези на заболяването: "Ключови за поставяне на диагнозата са хроничната диария с или без примеси на кръв, коремната болка, загубата на тегло, може да има обща отпадналост, повишена температура, извънчревни прояви като афти в устата и ставни болки".

Тя допълва, че тези оплаквания могат да започнат остро или да се натрупат постепенно, което често води до късно търсене на медицинска помощ. В млада възраст заболяването може да имитира апендицит или ставен оток, което допълнително затруднява навременното диагностициране.

Рискови фактори и разпространение

Въпреки че официален регистър в България липсва, ориентировъчните данни сочат около 3000 пациенти с това заболяване в страната. Забелязва се тревожна тенденция на увеличаване на новооткритите случаи, като дебютът на заболяването е най-често във възрастта между 15 и 30 години. Интересен факт е, че пациентите често са активни пушачи, което се свързва с по-голям риск от развитие на заболяването.

Генетичното предразположение при Болестта на Крон достига до 30%, като при фамилните случаи се наблюдава по-ранна възраст на поява и по-усложнено протичане при децата на болни родители.

Експертите от ВМА подчертават ролята на факторите от околната среда за "отключване" на заболяването. Сред тях са тютюнопушенето, чревните инфекции, употребата на антибиотици, стресът, замърсяването на въздуха и водата, както и хранителните навици. Свръхконсумацията на преработени животински мазнини и протеини, хранителни добавки и подобрители (особено набухватели и емулгатори), както и недостигът на фибри и витамин D в храната, се считат за рискови фактори.

Диагностика и предизвикателства

Поставянето на точна диагноза често е предизвикателство поради разнообразието на симптомите и припокриването им с други по-често срещани заболявания като синдрома на дразнимото черво или възрастовите изменения в червата.

Основният диагностичен метод е ендоскопското изследване на лигавицата на червата с хистологично изследване на променените участъци. Допълнително се използват интестинален ултразвук, рентгенови или магнитно-резонансни образни изследвания, както и специфични тестове за откриване на извънчревни форми на заболяването.

Съвременните методи включват и капсулна ендоскопия, при която пациентът поглъща малко устройство, което прави снимки на тънкото черво. В експресната диагностика навлизат и възпалителните маркери в изпражненията (фекален калпротектин, лактоферин), които се налагат като скринингови показатели при пациенти с упорити чревни оплаквания.

Лечение и превенция

Терапевтичните възможности включват базисни средства като месалазин, кортикостероиди и имуномодулатори. При средно тежките и тежките форми като златен стандарт се налага ранното включване на т.нар. биологична или съвременна терапия. Специалистите предупреждават, че по-мощните медикаменти носят по-значими и дълготрайни странични ефекти, без непременно да гарантират по-висока ефективност.

В момента се работи усилено за въвеждане в практиката на достъпни и надеждни биомаркери, които да позволят много ранно групиране на новодиагностицираните пациенти на "леки" и "сериозни", за да се избере идеалният медикамент за всеки от тях.

При изчерпване на възможностите за медикаментозно лечение или по желание на пациента, опция е и оперативното лечение чрез изрязване на засегнатите от болестта сегменти.

Експертите от ВМА предупреждават, че в България тази група болести са във възход. Основният предотвратим риск е свързан с фактори от околната среда – стрес, неправилен начин на хранене, тютюнопушене, недостатъчен прием на пресни фибри, свръхупотреба на антибиотици още от най-ранна възраст, както и ненавременно търсене на специализирана консултативна медицинска помощ.