Синдикатите притиснаха партиите за необлагаем минимум преди изборите

Минималната работна заплата у нас трябва да достигне поне половината от средното възнаграждение за страната. За това настояха от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) по време на среща с ръководството на БСП, водено от новоизбрания председател на партията Крум Зарков. Разговорите са част от традиционните консултации на синдиката с политическите сили преди предстоящите парламентарни избори, на които се обсъжда Меморандумът за социално-икономическо развитие на България.

Транспониране на европейската директива

Президентът на КНСБ Пламен Димитров подчерта необходимостта от изграждане на ясен механизъм в Кодекса на труда. "Трябва да надградим действащия текст, така че да има възможност за договаряне над нея и адекватността ѝ да се измерва на всеки две или четири години", заяви той. Според него страната ни вече закъснява с над две години за въвеждането на европейската директива за адекватните минимални възнаграждения.

Синдикатите настояват през следващите четири години разходите за персонал в държавния бюджет да нараснат с минимум 10 процента. Целта е те да достигнат 29 процента от брутния вътрешен продукт, което се равнява на близо 20 милиарда евро. Прогнозите на КНСБ предвиждат икономиката на страната да достигне обем от 160 милиарда евро в същия период.

Данъчна реформа и необлагаем минимум

Основен акцент в исканията на конфедерацията остава промяната в данъчния модел. Главният икономист на КНСБ Любослав Костов припомни дългогодишното настояване за въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата, както и изравняване на ставката от 15 процента за данък общ доход, корпоративния налог и ДДС.

"Не искаме да облагаме богатите, искаме толкова като съотношение, колкото всички останали – и средната класа, и хората с ниски доходи", категоричен бе Костов.

От своя страна Ася Гонева, консултант по социална защита към синдиката, подчерта, че ръстът на средния осигурителен доход и овладяването на инфлацията са критичните показатели за актуализацията на пенсиите по така нареченото "швейцарско правило".

Криза в здравеопазването и енергетиката

По време на дискусията браншовите лидери очертаха тежките проблеми в ключови сектори. Заместник-председателят на Федерацията на синдикатите в здравеопазването д-р Пламен Радославов алармира за острия недостиг на кадри и огромния брой здравно неосигурени българи, които варират между 600 хиляди и 800 хиляди души. Той разкритикува статута на болниците като търговски дружества и даде пример с Университетската болница за ортопедия в столичния квартал "Горна баня", където основните лекарски възнаграждения са едва 1800 лева, което създава реална опасност от скорошни протести.

Представителите на индустрията и енергетиката повдигнаха въпросите за високата цена на индустриалния ток и липсата на компенсации, което води до закриване на предприятия и изнасяне на бизнеси. Обсъдено бе и бъдещето на въглищните централи в контекста на зеления преход.

В отговор на поставените проблеми, лидерът на БСП Крум Зарков изрази пълна подкрепа за исканията на протестиращите транспортни и пощенски работници за увеличение на възнагражденията с пет на сто. "Социално-икономическото неравенство не може да бъде преодоляно без съществена промяна на данъчната система", заяви Зарков и потвърди ангажимента на партията за въвеждане на прогресивно данъчно облагане с необлагаем минимум.