Синдикатът настоява за 10 процента годишен ръст на доходите

Минималната работна заплата в България може да достигне 1002 евро, а средната – 2225 евро до 2030 година, ако се запази темп на ежегоден ръст на доходите от 10 процента.

Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на представянето на синдикалния Меморандум за социално-икономическо развитие на страната в периода 2026-2030 година. Документът, традиционно адресиран към политическите партии преди парламентарни избори, очертава исканията на организацията в сферата на икономиката, данъчната политика и пазара на труда.

Икономически цели и данъчна политика

Синдикатите залагат цел брутният вътрешен продукт на страната да достигне близо 160 милиарда евро до края на десетилетието. Според Пламен Димитров в момента потреблението формира близо 76 процента от икономическия растеж, което създава рискове за устойчивостта. КНСБ настоява за увеличаване на дела на инвестициите до над 25 процента от БВП и удвояване на дела на износа.

Главният икономист на организацията Любослав Костов подчерта необходимостта от данъчна реформа. Синдикатът отново извежда на преден план искането си за въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата, както и преминаване към 15 процента данък върху доходите на физическите лица, корпоративен данък и ДДС.

Протести в пощите и транспорта

Представянето на финансовите искания съвпадна с началото на протестни акции в страната. Служители на „Български пощи“ и градския транспорт във Варна излязоха на недоволство заради липсата на предвидени средства за увеличение на възнагражденията им в бюджета.

„Протестната седмица е с акцент върху субсидии за тези сектори, които не намериха място дори със скромните 5 процента за увеличение на заплатите им при растящите цени в магазините“, заяви Пламен Димитров. Той определи като скандален факта, че над 80 процента от служителите в „Български пощи“ работят на минимална заплата.

Синдикатите предупреждават, че проблемът със субсидиите стои остро и пред служителите в железниците.

Секторни проблеми и енергетика

Меморандумът обръща сериозно внимание и на кризата в секторната политика. Председателят на независимата синдикална федерация на енергетиците Марина Митова призова за спешно приемане на енергийна стратегия. Тя изрази категоричната позиция на КНСБ против отделянето на електроенергийния и газовия преносен оператор от структурата на Българския енергиен холдинг, предупреждавайки за риск от финансов колапс.

Проблеми бяха отчетени и в отрасъл „Водоснабдяване и канализация“. Председателят на браншовия синдикат Мариян Бухов алармира, че близо 16 000 души в сектора работят при средна работна заплата от 1680 лева за 2025 година, което налага изработването на нова стратегия за развитие на отрасъла и единно управление на водите. Председателят на Синдиката на железничарите Петър Бунев допълни, че развитието на национална транспортна схема е критично за индустрията, като отбеляза, че железопътната инфраструктура в страната остава с неизползван капацитет.