На такова място повечето хора биха изпаднали в хипоксия

Над 10 000 години живот на "Покрива на света" са променили човешката биология по удивителен начин. Мащабен научен анализ, ръководен от американския антрополога Синтия Бийл, доказва, че естественият подбор действа активно и в наши дни, помагайки на жените в Тибет да оцеляват и да създават поколение в условия, които за повечето хора биха били непосилни.

Според изследването, публикувано в авторитетното списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), тибетските жени са развили физиологични характеристики, които им позволяват да насищат кръвта си с кислород ефективно, без да натоварват сърцето си.

Парадоксът на "гъстата кръв"

Животът на височина над 4000 метра подлага човешкото тяло на хипоксия – състояние на постоянен кислороден глад. Обичайната реакция на организма при низинците е да произвежда повече червени кръвни клетки (хемоглобин), за да улови малкото наличен кислород. Това обаче прави кръвта гъста и вискозна, което затруднява работата на сърцето и води до дългосрочни здравословни проблеми.

"Това е случай на продължаващ естествен подбор," заявява проф. Синтия Бийл от Case Western Reserve University, цитирана от научния портал ScienceAlert. "Тибетските жени са еволюирали по начин, който балансира нуждите на тялото от кислород, без да претоварва сърцето."

Тайната на успеха: Повече кислород, нормален хемоглобин

Екипът на Бийл е изследвал 417 жени на възраст между 46 и 86 години, живеещи в района на Горна Мустанг в Непал, на височина до 4200 метра. Учените откриват ясна връзка между физиологията и репродуктивния успех.

Жените, които са родили най-много живи деца, притежават уникална комбинация от черти:

• Висока сатурация: Кръвта им пренася кислород изключително ефективно.

• Нормален хемоглобин: Те не произвеждат излишни червени кръвни клетки, с което избягват сгъстяването на кръвта.

• По-широки кръвоносни съдове: Това улеснява кръвотока към белите дробове.

Древно наследство от Денисовия човек

Генетичните анализи сочат, че тази адаптация вероятно се дължи на вариант на гена EPAS1, който е уникален за населението на Тибетското плато. Смята се, че този генетичен "подарък" е наследен от Денисовия човек – древен вид хора, живели в Сибир преди около 50 000 години.

Изследването потвърждава, че човешката еволюция не е приключила. В суровите условия на Хималаите, жените с "правилната" физиология не просто оцеляват по-лесно, но и предават тези животоспасяващи гени на повече потомци, затвърждавайки адаптацията в бъдещите поколения.