Биологичното стареене се оказа по-предвидимо от очакваното

Дълголетието се оказва в много по-голяма степен заложено в нашите гени, отколкото науката предполагаше досега. Нови данни, публикувани в престижното списание Science, показват, че генетичният фактор е отговорен за около 50% от вариациите в продължителността на човешкия живот – стойност, която е двойно по-висока от досегашните оценки.

"Надявам се това да вдъхнови изследователите да направят задълбочено търсене на гените, които влияят върху продължителността на живота", заяви професор Ури Алон от Научния институт "Вайцман" в Израел. Според него разкриването на тези механизми може да доведе до създаването на терапии, които забавят стареенето и свързаните с него заболявания едновременно.

Скритият сигнал в гените

Досегашните проучвания сочеха, че наследствеността при дълголетието е едва между 7% и 25%. Екипът на професор Алон обаче доказва, че тези данни са били "замърсени" от т.нар. външна смъртност – смъртни случаи вследствие на злополуки, инфекции или престъпления, които нямат нищо общо с биологичното стареене.

Чрез използването на нов математически модел и анализ на масиви от данни за близнаци в Дания и Швеция, изследователите са елиминирали тези външни фактори. Резултатът показва, че когато се разглежда единствено биологичният потенциал на организма, ролята на генетиката скача до 50%.

Начинът на живот остава ключов

Въпреки засилената роля на наследствеността, учените подчертават, че останалите 50% от "пъзела" все още зависят от факторите на средата. Диетата, физическата активност, социалните контакти и липсата на вредни навици остават решаващи.

"Начинът на живот и средата вероятно стават все по-важни с напредването на възрастта", посочва Бен Шенхар, съавтор на изследването. Данните показват, че здравословните избори могат да изместят индивидуалната продължителност на живота с около пет години спрямо генетично заложеното.

Изследването дава нова надежда на биотехнологичната индустрия. Потвърждението, че стареенето е силно регулиран генетичен процес, засилва аргументите за разработване на медикаменти, които да таргетират самия процес на биологично износване на клетките.