Изплащането на пенсиите е поставено под въпрос

40
Може да се окаже, че няма пари за пенсии
Може да се окаже, че няма пари за пенсии Снимка: Dunavmost

Причината за опасенията е фактът, че държавната хазна е заключена

Държавната хазна е заключена, което поставя под въпрос изплащането на пенсиите, пише Труд. В момента в бюджета има само 0,2 млрд. лв., които може да бъдат използвани за текущи разходи, което е изключително малко на фона на общите държавни разходи за годината, които вероятно ще бъдат около 77 млрд. лв. Състоянието на държавния бюджет беше докладвано пред депутатите от министъра на финансите Росица Велкова.

Фискалният резерв на страната към края на април е в размер на 11,95 млрд. лв. От тях наличностите по сметки в БНБ и банки са в размер на 10,8 млрд. лв., а вземанията от ЕС за сертифицирани разходи и аванси са 1,2 млрд. лв. Във фискалния резерв влизат всички пари на държавата - наличностите по банкови сметки на бюджетните организации (без тези на общините), парите на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т. нар. Сребърен фонд), вземания от фондове на ЕС за сертифицирани разходи, средствата на здравната каса и др.

През последните години фискалният резерв е около 10 млрд. лв., като например на 30 април миналата година е бил 9,4 млрд. лв. Но сега може да се окаже, че няма пари за пенсии, защото средствата реално са заключени и не може да бъдат харчени. Всъщност именно това, че парите са заключени е допринесло през последните месеци фискалният резерв да е сравнително голям.

При удължаване действието на бюджета за 2022 г. за първите месеци на 2023 г. депутатите гласуваха текст, според който Министерският съвет не може да използва средствата по сметката на Сребърния фонд и средствата по програми и проекти на Европейския съюз за извършване на текущи разходи. Това означава, че от наличните към края на април средства от фискалния резерв по сметки в БНБ в размер на 10,1 млрд. лв., за разплащане на разходи, включително за пенсии и за здравеопазване, може да бъдат използвани едва 1,8 млрд. лв. (малко над необходимите около 1,5 млрд. лв. за изплащане на пенсиите до 10-то число на месец май). Остатъкът от 8,3 млрд. лв. в БНБ (3,7 млрд. лв. на Сребърния фонд и 4,6 млрд. лв. по програми и проекти на ЕС) са “блокирани”, стана ясно от думите на министъра на финансите Росица Велкова пред депутатите. След изплащането на пенсиите, към 10 май за извършване на текущи разходи вече са налични едва 0,2 млрд. лв. Ако ситуацията с хазната не бъде променена, през следващия месец може да има реален проблем с изплащането на пенсии и заплати в държавната администрация.

Основната част от данъчните и осигурителните приходи са концентрирани във втората половина на календарния месец, докато основната част от социалните плащания, които имат най-значителен дял от разходите, се извършва в първата десетдневка на месеца, обясни министър Велкова. Затова наличностите във фискалния резерв по сметки в БНБ към края на месеца трябва да бъдат по-големи, за да може да покрият плащанията в началото на следващия месец. В настоящата ситуация от приходите в бюджета до края на месец май зависи дали ще има пари за пенсии и заплати на чиновниците в началото на юни.

"Числата ни показват, че се намираме в тежка фискална ситуация", заяви финансистът Петър Чобанов (ДПС) по време на изслушването на служебния финансов министър Росица Велкова.

Тежка фискална ситуация, с дефицит, който е над 6 процента от БВП, 12 млрд. лева, а необходимостта от дълг е 15 млрд. лева, каза Чобанов. “На практика се намираме във фискална криза”, отбеляза финансистът. И допълни, че причина за сегашната критична ситуация са “фриволните политики на последния редовен кабинет”, както и невъзможността “последният парламент да излъчи редовно правителство”. “От тук идва отговорността да положим всички усилия да съставим редовно правителство, за да овладеем тежката фискална ситуация”, каза Чобанов. И допълни: “Не съставим ли правителство, ще изпаднем в още по-дълбока фискална криза, ще продължат да се трупат дефицити, и ще стигем в ситуация международните пазари да реагират негативно при опитите ни да вземем дълг”.

“В ситуация, когато министерството на финансите няма право да емитира нов дълг и когато очевидно дефицитът всеки следващ месец ще е по-висок от предходния, фискалният резерв е основният източник на средства и затова неговото състояние буди сериозно опасение”, допълни още Петър Чобанов.

Средният размер на пенсията на един пенсионер с включена “великденска добавка” за април е 775,89 лв., което е с 85,35 лв. (12,4 на сто) повече спрямо същия месец на миналата година.

Разходите за пенсии тази година нараснаха значително, заради направените увеличения от 1 юли и от 1 октомври миналата година. Те имат най-голям дял от всички разходи на бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО). От януари до април разходите за пенсии са в размер на 6,052 млрд. лв., обявиха от НОИ. Те нарастват с 1,344 млрд. лв., или с 28,6% спрямо същия период на миналата година, въпреки че пенсионерите през април са със 7939 души по-малко в сравнение със същия месец на 2022 г. Средният размер на пенсията на един пенсионер с включена “великденска добавка” за април е 775,89 лв., което е с 37,14 лв. (5 на сто) повече от средната пенсия за март. В сравнение със същия месец на 2022 г., средствата, които получава всеки пенсионер, са нараснали средно с 85,35 лв. (12,4 на сто).

Средната пенсията за стаж и възраст с включена “великденска добавка” за април е 843,36 лв., обявиха от НОИ. Това е с 32,34 лв. (4 на сто) повече от предходния месец. В сравнение с април миналата година увеличението е със 103,37 лв. (14 на сто).

Следващите по значимост разходи в бюджета на ДОО са разходите за изплащане на обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване, които към 30 април са в размер на 685,8 млн. лв. Те са с 4,9 млн. лв. по-малко спрямо същия период на миналата година.

Общите разходи на бюджета на ДОО за четири месеца са 6,791 млрд. лв. Същевременно приходите от осигуровки са 3,552 млрд. лв., като нарастват с 521,5 млн. лв. спрямо миналата година. За да бъдат изплатени пенсиите, в бюджета на ДОО са преведени 3,3 млрд. лв. от централния бюджет, където влизат приходите от ДДС и другите данъци.

Средната заплата за месец март е 1953 лв., което е увеличение с 273 лв., или с 16,3% спрямо същия месец на миналата година.

Средната заплата за страната вече доближава 2000 лв. За месец март средната заплата е 1953 лв., обявиха от НСИ. За една година заплатите са нараснали средно с 273 лв. или с 16,3%.

Най-голямо увеличение на заплатите са получили работещите в сферите на финансите и информационните технологии, където заплатите по принцип са най-високи. Средната заплата в сектора финанси и застраховане за година е нараснала с над 650 лв., или с 22,8% до близо 3500 лв. В сектора “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”, където влизат и програмистите, са вдигнали възнагражденията средно с 613 лв. за година, или с 14,3%.

В сектора “Производство и доставка на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” увеличението на заплатите също е много голямо - с 551 лв., или с 23,3% за година. В резултат заетите в бранша вече взимат средно по 2914 лв. на месец. С малко над 500 лв. са вдигнали и възнагражденията на работниците в добивната промишленост като заплатите им са достигнали средно ниво от 2860 лв. Високи заплати взимат и в сферата “Професионални дейности и научни изследвания” - 2773 лв., където увеличението за година е с 267 лв., или с близо 11 на сто.

Във всички останали сектори на икономиката средните заплати са под 2000 лв., показват данните на НСИ. Но в здравеопазването и в държавната администрация заплатите са близки до този праг. Средната заплата в здравеопазването е нараснала с 138 лв., или със 7,5% за година до 1971 лв. В държавната администрация са вдигнали заплатите с 254, лв., или с 15,2% до средно ниво от 1928 лв.

Най-ниски заплати взимат в сектора “Хотелиерство и ресторантьорство” - средно 1123 лв. Увеличението на заплатите в бранша е със 127 лв., или с 12,8% за година.

В София увеличението на заплатите е средно с 391 лв. за година, а в Кърджали е само с 22 лв.

В София средната заплата за месец март нарасна до 2743 лв., показват данни на НСИ. Увеличението на възнагражденията в столицата за година е средно с 391 лв., или с 16,6%.

Заплатите в София са с близо 1000 лв. по-високи от възнаграждения в областите, които се нареждат на следващите три места по размер на получаваните от работниците суми. На второ място по заплати след столицата е област Стара Загора, където взимат средно по 1793 лв. Възнагражденията в областта са вдигнати средно с 320 лв., или с 21,7% за година. Високите заплати в областта се дължат на работещите производствени предприятия.

На трето място по заплати е София-област с 1761 лв. на месец. Четвъртата позиция е за област Варна, където взимат средно по 1733 лв. За година заплатите в областта са нараснали с 263 лв., или със 17,9%, показват данните на националната статистика.

Във всички останали области на страната средните заплати са под 1700 лв. Близо до този праг е област Враца (1678 лв.), защото там е АЕЦ “Козлодуй”, където заплатите са много високи. На шесто място по заплати остава област Пловдив с 1641 лв.

В останалите области на страната средните заплати са под 1600 лв. Заплатите ни са най-ниски спрямо останалите страни от ЕС, но през последната година нараснаха значително. Вече няма област, в която средната заплата да е под 1200 лв. Най-ниски са заплатите в област Видин (1251 лв.), а на следващите места по най-малки възнаграждения са Благоевград (1259 лв.) и Хасково (1263 лв.).

В повечето области на страната средните заплати са нараснали с над 200 лв. за година. Може да отбележим Пазарджик (с ръст от 275 лв.), Варна (263 лв.), Русе (245 лв.), Сливен (234 лв.), София-област (231 лв.), Търговище (230 лв.) и Пловдив (222 лв.).

Само в три области увеличението на заплатите е с по-малко от 100 лв. за година. Това са Силистра (99 лв.), Габрово (97 лв.) и Кърджали (22 лв.).

Основната депутатска заплата става 5622 лв. на месец.

Народните представители взимат по три средни заплати за обществения сектор за последния месец от тримесечието. Но през март заплатите в администрацията са били по-ниски в сравнение с декември миналата година, защото традиционно около Коледа дават бонуси на чиновниците. Затова основната заплата на депутатите намалява със 759 лв.

Но народните представители получават допълнително пари за участие в комисии и за сътрудници. Само за участие в една парламентарна комисия депутатската заплата нараства на 6465,3 лв. Ако към тази сума добавим и парите, които получават, за да плащат на сътрудници, се оказва че един депутат взима над 10 900 лв.

Основната заплата на зам.-председателите на парламента е 8151,9 лв., а на председателя - 8714,1 лв.

Заплатите на министрите от служебния кабинет са 7308,6 лв., а на служебния премиер - 8714,1 лв. Такива заплати ще получават и членовете на редовен кабинет, ако се стигне до съставяне на редовно правителство. Заплатата на президента става 11 244 лв., като намалява с 1518 лв., заради понижението на възнагражденията в обществения сектор.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!

Списък с коментари

  • 1
    21
    Йордан Христов
    Като получават такова голямо заплащане Президентът и Министър Председателят на Република България какво полезно нещо са направили за страната? Особено президентът Румен Радев или те и семействата им да живеят добре пък обикновеният българин да тъне в пълна бедност, мизерия и безизходица??? И това ми били обединители на нацията!!!
  • 9
    20
    .......
    Тази Велкова постоянно измисля по някоя глупост не за първи път, иска да умори пенсионерите предварительно. Защо тя не се откаже от тлъстата си заплата, а ще лишава бедните от пенсиите /защото са много високи/?
  • 8
    19
    Атанас Георгиев
    А ми недейте плащайте пенсии,И ТОГАВА ЩЕ ЗАХАПЕТЕ ГОЛЕМИЯ.Карикатури нещастни,а след два месеца ще си гласувате увеличаване на заплатите понеже сте се преуморили от работа БОКЛУЦИ КРАДЛИВИ
  • 6
    18
    Гост
    Вече няма да чета неверни и глупави статии с посочване на цифри ,далече от реалността .Пишат си ги както им падне средностатистически ,като включват големите заплати на ламтурниците и хрантутниците .....и. И плямпат колко много са се вдигнали заплатите .Всичко се вдигна и заплатите и икономиката ....само дето, си останахме тоалетната на Европа
  • 12
    17
    Икономист
    Да не се правят на чули- недочули. Да си намалят с 1/2 заплатите. И без това са неграмотни за длъжностите , които заемат. Какви са тези депутати без висше образование и без трудов стаж ? Какви са тези 240 на народна хранилка само в НС ? На България са нужни 56 депутата на сесии. Спешно трябва да намалят не само депутатите си , но и административния си апарат. Там цял ден си бъркат в носа , пият кафета и се разхождат по коридорите. Даже ходят да си пазаруват.
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

В живота си човек най-много се радва на първо дете, втора жена и третата ракия!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари