Вкарваме три пъти повече кадри от Азия, но дупката на пазара на труда се разширява с 25%

България е в капана на опасен икономически парадокс – въпреки рекордния внос на работници от трети страни, кризата за кадри не само не се решава, а се задълбочава драстично. Това показват последните данни на Агенцията по заетостта и анализ на икономисти, които предупреждават за структурни изкривявания на пазара.

Само за последните три години броят на чуждестранните работници у нас е скочил над три пъти. Ако през 2021 година бизнесът е "внесъл" малко над 10 000 души, то през 2024 година техният брой вече гони 36 000. Вносът идва основно от държави като Узбекистан, Филипините, Непал и Индия.

Вместо това да засити глада на бизнеса обаче, дефицитът е скочил с над 25%. През 2022 година икономиката е търсила 205 000 души, докато в края на миналата година незаетите места са достигнали стряскащите 262 000.

Опасност от "наркотична" зависимост към евтиния труд

Според икономиста Георги Вулджев масовият внос на нискоквалифицирана работна ръка не е решение, а бомба със закъснител. Той предупреждава, че вместо да инвестира в технологии и образование, бизнесът избира лесния път.

"Има един много сериозен риск България да се пристрасти към вноса на евтин труд. Така се застопорява един модел, който разчита на евтина работна ръка, вместо да се правят достатъчно инвестиции в капитал и технологии", заяви Георги Вулджев, цитиран от bTV.

Според експерта вече се наблюдава и тревожен ефект на заместване – вносните работници започват да изместват местните нискоквалифицирани младежи, особено в секторите строителство и хотелиерство.

Бизнесът: Не ни е по-евтино, но няма хора

От туристическия бранш контрират тезата, че търсят чужденци, за да пестят пари. Според Българската хотелска асоциация разходите за самолетни билети, визи и настаняване правят чужденците скъп ресурс, но алтернатива липсва.

"Много по-добре би било за нас да наемем хора от вътрешността на страната, но за съжаление липсва този ресурс", коментира Веселин Данев от асоциацията, цитиран от bTV. Той е категоричен, че без "интелигентно отношение към миграцията" секторът е обречен.

Като пример за новата реалност е посочен Амит Шиян от Индия, който вече три години работи като главен готвач в Слънчев бряг и организира идването на десетки свои сънародници.

Скритият резерв от 1 милион българи

Докато бизнесът гледа към Азия, националната статистика отчита стряскащ вътрешен ресурс. Над 1 милион българи попадат в графата "неактивни лица" – хора в работоспособна възраст, които нито работят, нито търсят работа.

От тях поне 85 000 са заявили принципно желание да работят. Това число само по себе си е двойно по-голямо от целия внос на чужденци за миналата година, но разминаването между предлаганите условия и очакванията на тези хора остава огромно.