Ремонт на опера за 1 млрд. евро, милион за маркировка на велоалея, тоалетна за 335 000 са сред примерите в немската Черна книга на разхищенията

Безумното и нагло прахосване на бюджетни средства не е "патент" на нашите политици и чиновници, в Германия също има трагикомични случаи на пилеене на обществен ресурс - "златно" саниране, мостове за никъде, безкрайни ремонти и др., пише Сега. Всяка година Съюзът на данъкоплатците в Германия издава Черна книга за разхищенията, в която разказва за фрапантни харчове на централната и на местните власти. В тазгодишното издание има печални сюжети за обществена тоалетна за 335 000 евро, бариера на гробище за 400 000 евро, скъпи, но безполезни мобилни приложения, "вдъхновени" от ковид-пандемията, разказва "Дойче веле".  

Класика в жанра "Пари на вятъра" е велоалея в Долна Саксония. В маркировката на трасето за колоездачи били инвестирани цели 261 000 евро. Но това не е всичко - Министерството на транспорта взело решение проектът да бъде прекратен и това наложило маркировката да бъде отстранена, което струвало още ... 763 000 евро. 

Ако става дума за особено големи разхищения, потресаващ пример е реконструкцията на операта в Кьолн. Освен че се точи вече 12 години - вместо планираните три, санирането на сградата е поскъпнало почти 5 пъти и вместо предвидените 230 млн. евро разходите отиват към 1 милиард. 

Сроден случай е недовършената сграда за администрацията на Бундестага, чието строителство е започнало преди цяло десетилетие. Заради забавянето разходите са се удвоили до 332 млн. евро, а като капак част от конструктивните елементи трябвало да бъдат премахнати заради промени в нормативната уредба, разказва в Черната книга Съюзът на данъкоплатците. 

Подобна е и историята с концертната зала "Бетовен" в Бон - първоначалният проект предвиждал тя да бъде санирана за 43 млн. евро, но бюджетът на проекта вече е набъбнал на 160 милиона и ще расте още. 

В списъка с пилеенето на пари е включен и един емблематичен случай от провинция Северен Рейн-Вестфалия. Там през далечната 1980 г. бил построен мост, струващ 950 000 германски марки - голяма за онова време сума. Мостът бил направен, тъй като имало план за изграждане на околовръстно шосе. Обходният път обаче така и не бил построен, а мостът си стои насред нищото и до днес като паметник на разхищението.

Милиони за сертификати и мобилни приложения

Приложението, за което бяха дадени много средства, се оказа рядко използвано

Съюзът на данъкоплатците в Германия е включил сред примерите за разхищения на публични средства и изобретения, свързани с пандемията - различни мобилни приложения, вкл. и за генериране на електронни сертификати за ваксинация. Общото е, че не са много надеждни или не стават особено популярни, но пък за тях са платени доста пари.

Подобен е случаят с мобилното приложение Luca, създадено да предупреждава, когато се окаже, че след участниците в колективни събития е имало заразени с коронавируса. В Черната книга обаче се посочва, че федералните провинции са дали милиони за Luca, но електроният обмен на данни със здравните власти не е много ефективен и потребителите са скромен процент от населението.

В предното издание на Черната книга също имаше забележителни епизоди на прахосничество на парите на данъкоплатците. Като мобилната дискотека Dance Cube, която в продължение на три години обикаля из Германия, за да рекламира алтернативните източници на енергия - в случая превръщането на кинетичната енергия от танцуващите в ток. Авторите на проекта обясняват, че дискотеката е енергийно независима - сама си произвежда необходимата електроенергия, вкл. и за акустичните и светлинните ефекти.  Реалността обаче е по-различна - оказва се, че само с танци не става и че дискотеката има нужда и от тривиално захранване с електричество. Авангардният "зелен" проект обаче струва 1.8 млн. евро на германските данъкоплатци.

И У НАС

В България от няколко години също се издава Черна книга на правителствените разхищения - с помощта на Германската фондация "Фридрих Науман". Примерите се събират и описват от екипи от журналисти от различни медии, които са правили разследвания по темата.  

Сред емблематичните случаи са скъпите стадиони и спортни зали, изградени в обезлюдени селища, "безплатното" саниране, което струва 2 млрд. лева на българските данъкоплатци, злополучния проект за детска болница в София и т.н.