Започвам със застраховката, че имам два семестъра социология и отличен на изпита. За разлика от някои от правещите официалните социологически проучвания, спонсорирани от странни НПО-та и разбира се, със скритото спонсорство на правителството.

Анкетата беше категорична: 92 % се страхуват от глада и 8 % - от вируса. Всичко анкетирани – 1408 души от различни социални групи, тоест представителна извадка от населението. От тях 108 се страхуват от вируса, останалите от глада. Което е показателно за отношението на народа към извънредното положение, карантината, маските и най-вече икономическите мерки на правителството.

На фона на световната пандемия, българите осъзнават какво се случва. От там нататък започват проблемите. Малцина са убедени в здравните мерки, наложени от правителството. Защото например една Швеция явно успешно се справя без социална изолация. А и самото правителство призна, че масовото пътуване по Великден не е допринесло до бум на вируса, каквито прогнози имаше ГМР, който дори очакваше адът да дойде. Или пък ние да отидем. Тъкмо приготви чувалите за трупове и ние взехме, че се възмутихме от икономическите мерки, а не го боготворихме като Спасителят от карантината, както явно очакваше.

Мнозинството, което се страхува от глада и мизерията, има силно основание. Защото във вируса може и да има някакви съмнения, но в хилядите на ден безработни – няма никакво. Нито пък има съмнение, че помощите се разпределят между олигарсите. Все повече хора остават в изолация, не само социална, но и трудова. Сами по домовете си, без работа и често – без пари. Защото не всички имат правото на обезщетения от бюрата по труда. За тях мерки няма. Всичко това води до страх у българите за бъдещето им, а не толкова за здравето им. И представете си какво трябва да е положението на НАРОДА /не на богаташките семейства с няколко джипа и имения с градини/, за да се страхува от мизерията повече от болестта и смъртта.

Социологията не е точна наука. Но показва обществените нагласи. И ненапразно днес Борисов се опита да се измъкне от собствения си ад, в който се нахендри с неадекватността си и обяви, че може и по-рано да се отмени извънредното положение, а мерките щели да се „охлабят”. И то при повече заболели, което пък прави логиката напълно излишна. Явно се е уплашил. От това, което ще се случи, когато тези, които гладуват, станат много повече от тези, които боледуват.

И се надявам, че ще преодолеем заразата с лични мерки и внимание, но мизерията и икономическата катастрофа тепърва започват. И някой ще трябва да отговаря за страха и мизерията на народа! И всички знаем кой ще е виновният!

Елена Гунчева