Израелски учени опровергаха досегашните митове за човешкото дълголетие

Близо 55 процента от вариациите в продължителността на човешкия живот са кодирани в нашето ДНК. Това доказва мащабно изследване на учени от израелския Институт „Вайцман“, публикувано в авторитетното списание Science. Екипът, ръководен от Бен Шенхар и професор Ури Алон, категорично опровергава досегашните научни схващания, според които генетиката обуславя едва между 10 и 25 процента от процесите на стареене.

Разделените близнаци пазят ключа

За да достигнат до революционните данни, изследователите анализират огромни масиви от информация за близнаци от Швеция, Дания и Съединените американски щати. За първи път в подобен тип изследване са включени детайлни данни за еднояйчни близнаци, които са отглеждани разделно в различни семейства и социални условия.

Този подход позволява на учените категорично да изолират генетичното наследство от влиянието на околната среда, тъй като тези субекти споделят напълно идентично ДНК, но не и сходен начин на живот.

Изолиране на външната смъртност

Ключът към откритието се крие в иновативен математически модел, чрез който екипът успява да филтрира така наречената външна смъртност. Досегашните изследвания са били масово изкривявани, тъй като в историческите бази данни не е правена ясна разлика между естественото биологично износване на организма и фаталните случаи вследствие на инциденти, инфекциозни заболявания, насилие и рискове в околната среда.

Когато тези външни обстоятелства бъдат статистически премахнати, биологичният сигнал на гените става над два пъти по-силен. Учените доказват, че наследствеността на продължителността на живота при хората е съпоставима с генетичното влияние при лабораторните животни. С напредъка на медицината и драстичното намаляване на инфекциите през последния век, реалният принос на генетиката към дълголетието статистически се увеличава непрекъснато.

Ловът на гени за дълголетие

Досега ниската оценка за ролята на генетиката създаваше сериозен скептицизъм сред академичната общност относно смисъла да се разработват таргетни генни терапии. Според паралелни обзори на американския Национален институт по здравеопазване, генът APOE остава най-силно свързаният с продължителността на живота фактор, като той отговаря и за риска от болестта на Алцхаймер. До 80-годишна възраст рискът от фатален край поради деменция показва наследственост от близо 70 процента.

„Дълги години се смяташе, че продължителността на човешкия живот се определя почти изцяло от негенетични фактори. Ако наследствеността е висока, както показахме, това създава огромен стимул за търсене на генетични варианти, удължаващи живота, за да разберем биологията на стареенето и да му повлияем терапевтично“, заяви Бен Шенхар, цитиран от специализираното издание ScienceDaily.

Въпреки категоричните данни за силата на ДНК, изследователите подчертават, че външната среда, храненето и начинът на живот запазват своите 45 процента тежест върху съдбата на индивида. Наследствеността е статистическа характеристика на популацията, а не абсолютна присъда.