Бедността притиска над един милион българи

Според официалните данни на Националния статистически институт (НСИ) и новите социални инициативи на Европейската комисия, представени през май 2026 година, над 1,3 милиона сънародници у нас остават под прага на бедността. Докато Брюксел чертае амбициозна стратегия за пълното изкореняване на социалното изключване в рамките на Европейския съюз до 2050 година, реалността в България показва дълбока бездна между социалните цели на европейските институции и ежедневната борба за оцеляване в най-новата страна членка на еврозоната. Статистиката потвърждава, че 21,2% от населението на страната живее в тежки материални лишения, което ни оставя на дъното на европейските класации по доходи и качество на живота.

Драстични регионални дисбаланси в страната

Статистическата линия на бедност за страната е фиксирана на 443,12 евро средномесечно на лице от домакинство. Наблюдава се обаче огромно разслоение между отделните региони, като ножицата между София и провинцията се разтваря все по-определено.

Най-висок праг на бедност се отчита в област София (столица) – 666,72 евро, следвана от Варна с 499,53 евро и Русе с 462,21 евро. На другия полюс са области като Силистра и Видин, където линията на оцеляване е съответно едва 296,55 евро и 339,50 евро. В Русенско относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, надвишава този на мъжете с повече от 5%, което подчертава специфичните социални уязвимости на местния пазар на труда.

Феноменът на работещите бедни у нас

Един от най-тревожните изводи на икономистите е стабилният дял на т.нар. работещи бедни. Общо 11,5% от заетите българи – или 336 961 души – не могат да покрият основните си жизнени нужди от храна, сметки и здравеопазване, въпреки че полагат труд на пълно работно време. Основният документ, с който страната ни трябваше да преодолее тези неравенства, е "Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030". Нейната цел №1 е формулирана пределно ясно: “Изкореняване на бедността във всичките ѝ форми и навсякъде“.

Към днешна дата обаче изпълнението на тези междинни индикатори системно изостава, а официално приетите административни мерки, като вдигането на държавната линия на бедност за социално подпомагане на 390,63 евро и минималната работна заплата на 620,20 евро, остават неефективни под натиска на натрупаната инфлация.

Данъчна система в полза на богатите

Докато средната брутна заплата в страната доближава 1 500 евро, а в столицата за първи път надхвърли 2 000 евро, подоходното неравенство в България остава рекордно за Европейския съюз. Коефициентът на Джини у нас достига 37,2, което ни поставя на челно място по социално разслоение в Европа.

Основна причина за това е действащата пропорционална данъчна система, в която липсва необлагаем минимум за хората с най-ниски възнаграждения. Същевременно въведеният облагаем максимум ограничава осигурителната тежест за доходите над 2111,64 евро. По този начин гражданите с най-високи възнаграждения реално се облагат с по-малък относителен дял от своите приходи, което превръща системата в регресивна и натоварва несъразмерно най-бедните слоеве от обществото.