Всеки пети у нас търпи тежки материални лишения

Над един милион българи се намират под прага на бедността през 2025 година, съобщават от bTV, позовавайки се на най-новите официални данни от Националния статистически институт (НСИ). Сухата статистика разкрива суровата икономическа реалност в страната, където линията на бедност достига едва 866 лева средномесечно на човек, оставяйки огромна част от населението в риск от социално изключване.

Работещи, но бедни

Официалните числа от изследването на доходите сочат, че 1 368 700 души у нас не успяват да преминат прага на бедността, което представлява над 21 процента от населението. Проблемът отдавна не засяга единствено трайно безработните. Делът на така наречените "работещи бедни" достига 11,8 процента. Хората, наети на непълно работно време, както и тези с по-ниско образование, попадат в най-рисковата група, като там вероятността от недоимък е три пъти по-голяма.

Мъжете без постоянна заетост остават най-уязвими от изпадане в крайна нужда, докато при жените рискът е статистически по-нисък. Особено тревожен е фактът, че 27 процента от децата и младежите до 17-годишна възраст растат в среда на бедност, което поставя сериозни бариери пред тяхното бъдещо развитие.

Лишения в ежедневието

Около 15 процента от населението в България преживява в условия на тежки материални и социални лишения. Над 40 на сто от хората в страната нямат абсолютно никакви заделени средства за покриване на неочаквани разходи, като спешно медицинско лечение, неотложен ремонт на дома или подмяна на дефектирал електроуред.

Почти същият дял от гражданите не могат да си позволят дори едноседмична почивка веднъж годишно, а всеки пети българин признава, че изпитва сериозни затруднения при регулярното плащане на битови сметки, наем или вноски по банкови кредити.

Тази несигурност се отразява пряко върху масовото потребление. Търговците в хранителните магазини отчитат видима промяна в поведението на клиентите – хората стават все по-пестеливи, пресмятат внимателно всяка стотинка и ограничават покупките си до абсолютния жизнен минимум, подбирайки дори хляба на масата.

Ток, сметки и половин банан

Зад макроикономическите данни стоят реалните съдби на хора, които ежедневно се борят за физическото си оцеляване. „Купувам по-малко от всичко. Сметки, ток, телефон и накрая каквото стане. Половин банан, една мандарина – това е“, споделя Марияна, чиито доходи я оставят дълбоко под прага на нормалния живот.

Инфлационният натиск продължава да стопява бюджетите и на младите семейства. Майка на едномесечно бебе на име Йоанна обяснява пред медията, че домакинството ѝ разчита единствено на заплатата на съпруга ѝ, която все по-трудно покрива растящите разходи за най-необходимото.

В отговор на задълбочаващата се социална криза, в община Тунджа вече функционират безплатни трапезарии, които осигуряват топла храна на най-нуждаещите се жители в селата. Според социалните експерти, лишенията не само влошават качеството на живот, но и създават тежки психологически бариери в общуването, което изисква комплексни държавни мерки, надхвърлящи отпускането на обикновени финансови помощи.