БНБ може да ограничи банковия натиск върху цените

Засиленото банково кредитиране е основният двигател на инфлационния натиск в страната, като Българската народна банка (БНБ) разполага с нужните механизми и трябва да се намеси за неговото ограничаване. Това обяви днес, 20 май 2026 година, президентът на КНСБ Пламен Димитров в ефира на БНТ, съобщават от обществената медия. По думите му допълнителните заеми само за първото тримесечие са скочили с 1,2 милиарда евро, което представлява ръст от 25 на сто. Синдикалният лидер коментира мерките срещу поскъпването на живота и се обяви твърдо против евентуално замразяване на доходите в обществения сектор.

Ръст на заемите и пазарен натиск

Според анализа на КНСБ инфлацията е пряко обвързана с предлагането на пари, което в момента се диктува най-вече от търговските банки. Към огромния обем на новото кредитиране синдикатите добавят и сериозния ръст при бързите кредити.

"Когато условията са атрактивни, всеки добавя към дохода си. Така че, ако говорим откъде идва инфлационният натиск, той идва от кредити, особено след Нова година", заяви Пламен Димитров. Той подчерта, че банковият пазар има регулатор в лицето на БНБ, който е длъжен да използва своите инструменти за овладяване на ситуацията.

Контрол върху надценките на храните

Ограничаването на инфлацията чрез регулации е било сред основните теми на провелото се вчера заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Обсъдените два законопроекта имат за цел да стимулират конкуренцията и да осигурят по-справедливо разпределение на надценките, които се слагат над цената на производител.

От КНСБ очакват, че засиленият контрол от страна на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще доведе до леко понижение на цените на основните хранителни стоки. Синдикатите припомниха, че КЗК вече има официални доклади за нарушения в млечния сектор, храните и лекарствата.

Критика към съкращенията в бюджета

Пламен Димитров критикува заявеното от финансовия министър Гълъб Донев намерение за свиване на разходите за заплати в обществения сектор в средата на годината. Синдикалният лидер бе категоричен, че планът за икономии на стойност между 500 милиона и 600 милиона евро за полугодието няма как да се реализира на практика, без да бъдат намалени заплати. Той предложи правителството да се насочи към ограничаване на инвестиционните разходи и определи обсъждания таван на възнагражденията като "популистка справедливост".

От КНСБ настояват минималната работна заплата у нас най-накрая да бъде заменена от заплатата за издръжка като официален бенчмарк за пазара. Относно идеята държавните служители сами да плащат осигуровките си, Димитров напомни, че при въвеждането на тази мярка заплатите им вече са били редуцирани.

"На фискално ниво дали ще даде 2,56 евро и ще вземе 2,56 евро, е същото. На ниво морал сигурно хората ще кажат, че е по-добре", отбеляза той. Като спешни мерки синдикатът предлага още финансова подкрепа за градския транспорт и месечна помощ от 61 евро за социално слабите граждани до края на годината.