НСИ: Инфлацията стопи спестяванията на над 2 милиона българи

Над 2,7 милиона души в България живеят без никакви финансови буфери за непредвидени ситуации, съобщават от Националния статистически институт (НСИ). Близо 42,5 на сто от населението на страната не разполага със собствени средства за покриване на внезапни разходи като неотложен ремонт на автомобил, медицинско лечение или подмяна на счупен домакински уред.

Статистиката за предходната година очертава сериозна картина на материални лишения у нас. Въпреки отчетения ръст в средното ниво на доходите и банковите депозити, финансовата несигурност остава ежедневие за огромен дял от българите. Над 39 на сто от населението, или около 2,5 милиона души, не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома дори веднъж в годината, а 37,4 на сто нямат средства за подмяна на стара мебелировка.

Студ и лишения в бита

Според данните на НСИ, над 1 милион души у нас не успяват да покрият разходите си за адекватно отопление или охлаждане. Около 16,1 на сто от хората живеят в домакинства, които нямат финансова възможност да поддържат нормална температура в жилището си.

Проблемите достигат и до най-базовите човешки нужди. Близо една пета от хората нямат възможност да подменят износените си дрехи с нови, а купуването на два чифта обувки за всеки от сезоните е непосилно за 24,7 на сто от населението. Ограниченията засягат и прехраната – 15,9% от семействата не могат да си позволят консумация на месо или риба всеки втори ден. Освен това, над 18% от домакинствата изпитват системни затруднения при плащането навреме на кредити, наеми или сметки за ток и вода.

Официалните данни сочат, че 15% от населението на страната живеят в тежки материални и социални лишения, което означава, че се ограничават в поне 7 от общо 13 основни показателя за нормален живот.

Прагът на оцеляване в Русе и страната

Линията на бедност общо за страната е определена на 866,67 лева средно на месец за лице от домакинството. Под този критичен праг оцеляват 1,368 милиона българи, или 21,2% от населението. Социалните плащания играят ключова роля за туширане на кризата – ако от общите доходи бъдат изключени пенсиите и помощите, под линията на бедност биха пропаднали 45,4% от хората.

Националната статистика регистрира и сериозни дисбаланси между различните области в страната. Докато в столицата София прагът на бедност достига 1304 лева, Русе се нарежда на трето място по стандарт в страната с линия на бедност от 904 лева, изпреварван само от Варна (977 лева). На дъното на таблицата остават Силистра и Видин, където сумите за оцеляване са съответно 580 и 664 лева.

Децата плащат най-високата цена

Финансовите проблеми на домакинствата удрят най-тежко подрастващите. Делът на децата, изложени на материални лишения, достига 26,7%. Близо една четвърт от тях (22,1%) не могат да отидат на почивка извън дома, а 18,8% са лишени от базова екипировка за игри навън като велосипед или ролери.

Финансовата бариера спира 17,5% от децата от редовни занимания със спорт или изкуство. Липсата на средства води и до социална изолация – над 10 на сто от подрастващите не могат да поканят приятели вкъщи, а 7,1% от децата са напълно лишени от възможността да отпразнуват своя рожден или имен ден.

България спрямо Европа

Пропастта в доходите изпъква ярко на фона на останалите европейски държави. Във Франция линията на бедност е фиксирана на 1288 евро на месец за живеещ сам човек, а в Германия прагът достига 1446 евро.

Освен по-високия стандарт, социалните системи в Западна Европа предоставят значително по-силна подкрепа. В Германия универсалните помощи за всяко дете възлизат на 259 евро месечно, независимо от доходите на родителите, като сумата нараства при социално слабите семейства. В Австрия прагът на бедност за сам човек е 1661 евро, гарантирайки чувствително по-високо качество на живот дори за най-уязвимите групи.