Днешният паметник на Шипка е преработена версия на оригинала. Според първоначалния проект гордият лъв е трябвало да увенчава старобългарската кула.

През 1920 г. ветераните опълченци решават да вдигнат монумент на заветния връх. Дарения от всички краища на родината подкрепят инициативата. Конкурсът е спечелен от архитекта Атанас Донков и скулпторите Александър Андреев и Кирил Шиваров. Върху построение от гранит, високо 31,5 метра, ще стои бронзов лъв с размери 8 на 4 метра.

Лъвът е излят във Военния арсенал от група майстори начело със Стефан Вежански. Той разказва: “Скулпторът Кирил Шиваров, Баче Киро, под чиито ръце е създаден лъвът, много държеше да се снимаме, той ни намери и апарата. Направихме си няколко пъти “кадро” с фигурата на лъва, за да проличи големината ѝ. Тая грамада бронз, плътна отливка с необходимите кухини, е минала през ръцете ни.”

Мулета изтеглят лъва до върха. И тъкмо когато работниците умуват как да го качат отгоре, румънското правителство остро протестира. “Не може българският национален символ да гледа на север! Това намирисва на териториални претенции!”, отсичат власите, които вече са заграбили Южна Добруджа.

Вместо да отстояват националната гордост, нашите политици правят чупка в кръста и свалят лъва в ниското. Така прекроеният паметник е открит на 26 август 1934 г.