Преговорите на ООН буксуват при мрачни прогнози

Активисти от международното движение „Петъци за бъдеще“ организираха протестна демонстрация по време на Конференцията на ООН по изменението на климата (КОП31) в турския курорт Анталия, съобщават от германската информационна агенция ДПА. Участниците в акцията настояха за по-амбициозни и незабавни мерки срещу глобалното затопляне, предупреждавайки, че настоящите политики на правителствата обричат планетата на температурни рекорди с тежки последици.

Остри критики към преговарящите делегации

Един от основните организатори и говорители на климатичното движение в Германия — Луиза Нойбауер, подложи на остра критика официалните делегации в Анталия. Според нея на политиците в залите за преговори на КОП31 не може да се разчита за реално решаване на кризата.

„Те създадоха климатичен ад, който ние не приемаме. Отказваме да остареем в адска жега при повишение на температурите с 2,8 градуса по Целзий. Отказваме просто да приемем тяхната климатична антиутопия като единственото бъдеще, което ни е отредено“, заяви Луиза Нойбауер.

В демонстрацията на територията на конгресния център в Анталия се включиха около 20 души, сред които и представители на пряко засегнати от климатичните промени общности в Мексико, Перу и Тайван. Паралелно с акцията в Турция, движението „Петъци за бъдеще“ организира масови протести на около 70 локации в цяла Германия.

Активистите в Анталия насочиха недоволството си и към отсъствието на редица водещи световни лидери от тазгодишния форум. Обект на критика стана германският федерален канцлер Фридрих Мерц, който отказа участие в конференцията в Турция, за да ръководи заседание на кабинета в Берлин и да отпразнува своя 71-ви рожден ден със семейството си. Заради решението си да пропуснат срещата на върха, правителствените ръководители на Германия, Франция, Италия, Нидерландия, Дания, Швеция, Ирландия, Канада и Япония получиха символичната антинаграда „Фосил на деня“ от международната мрежа за климатични действия.

Мрачната математика на ООН за края на века

Тревогите на протестиращите се базират на последните изчисления на Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП). Според актуалния доклад на организацията за празнината в емисиите, при запазване на действащите в момента национални политики светът се движи към средно повишение на температурите с 2,8 градуса по Целзий до 2100 година. Дори ако държавите изпълнят изцяло всички свои настоящи обещания по Парижкото споразумение, затоплянето ще достигне 2,6 градуса.

Експертите на ООН и Европейския парламент посочват, че новите национални планове на държавите предвиждат свиване на глобалните вредни емисии едва с между 11 и 15% до 2035 година. За да се удържи затоплянето в безопасни граници от 1,5 градуса, емисиите на парникови газове трябва да паднат с 18% до 2030 година, с 45% до 2035 година и с 69% до 2040 година спрямо нивата от 2025 година. Междувременно статистиката отчита, че глобалните инвестиции в изкопаеми горива все още надхвърлят 1,1 трилиона щатски долара годишно.

Финансиране за най-уязвимите държави

Двуседмичните преговори в Анталия, които започнаха на 9 ноември с участието на делегации от около 190 държави, трябва да приключат на 20 ноември (следващия петък). Основният фокус на дипломатическите совалки пада не само върху съкращаването на въглеродните емисии и увеличаването на дела на електричеството от възобновяеми източници до 35% от крайното енергийно потребление до 2035 година, но и върху финансовата солидарност.

Развиващите се и най-уязвими страни настояват за значително повече средства, с които да се адаптират към опустошителните суши, наводнения и горещи вълни. Макар развитите индустриални държави да отчитат мобилизирани над 136,7 милиарда долара годишно за климатично финансиране, анализите на международните банки за развитие показват, че около 70% от публичните средства се отпускат под формата на заеми, а не като безвъзмездна помощ. Този финансов дисбаланс остава една от най-сериозните разделителни линии в преговорните зали в Турция преди финалната права на форума.