Процесът е преходна реакция на климатичната система

Източната част на тропическия Тих океан се охлажда през последните четири десетилетия въпреки общата тенденция на глобално затопляне, съобщават от Meteo Balkans, позовавайки се на ново изследване на Института по метеорология "Макс Планк". Този неочакван феномен се дължи на сложната реакция на океанските течения и атмосферната циркулация към увеличените нива на въглероден диоксид.

Парадоксът със студената вода

Тропическата зона на Тихия океан традиционно се характеризира с по-хладни води на изток и по-топли на запад. Балансът се нарушава единствено по време на климатичния феномен Ел Ниньо, когато към източната част се насочват необичайно топли маси. Наблюденията от последните 40 години обаче чертаят различна картина — източният тропически басейн не просто не се затопля, а трайно се охлажда.

Това поведение противоречи на дългосрочните прогнози на множество климатични модели. Според учените от "Макс Планк" една от основните причини се крие дълбоко под повърхността. В източната част на океана студена вода от големите дълбочини се издига нагоре, което директно ограничава затоплянето и прави температурната разлика между източния и западния бряг още по-отчетлива.

Ролята на атмосферата

Океанската динамика не може сама да обясни наблюдавания процес. Повишаването на въглеродния диоксид води до неравномерно затопляне на планетата, като Северното полукълбо се нагрява по-интензивно. Това температурно разместване променя посоката на въздушните маси и измества така наречената циркулация на Хадли на север.

В резултат южните ветрове около екватора се усилват значително. Те допълнително охлаждат повърхността на източния Тих океан и помагат за запазването на необичайния температурен модел. Процесът доказва, че климатична промяна, започнала в съвсем различна точка на земното кълбо, може директно да диктува поведението на Тихия океан.

Временна фаза преди ново затопляне

Авторите на изследването са категорични, че това охлаждане не е доказателство за спиране на глобалното затопляне. Симулациите показват, че при рязко увеличение на въглеродния диоксид студената фаза продължава около 25 години, след което източният Тих океан преминава към период на ускорено затопляне.

Този преход е от изключително значение за бъдещите прогнози на Ел Ниньо, тъй като температурният контраст в океана е основният двигател на явлението. Учените допълват, че за пълното разгадаване на картината трябва да се отчете и влиянието на индустриалните аерозоли, които могат временно да маскират реалните мащаби на затоплянето.