Ива Петрова: Токът и парното за бита няма да поскъпват до юли

Цените на електроенергията, парното и топлата вода за битовите потребители в България ще останат непроменени до края на регулаторния период през юли 2027 година, въпреки че природният газ на международните борси достигна най-високите си стойности от 2022 година насам. Това заяви министърът на енергетиката Ива Петрова в студиото на предаването „Лице в лице“ по bTV тази сряда, отхвърляйки съмненията, че замразяването на тарифите е предизборен ход преди президентския балотаж в неделя. Докато домакинствата на ток и централно парно са защитени чрез държавни компенсации, гражданите, които се отопляват директно на природен газ, ще плащат по-високи сметки.

„Към момента имаме абсолютен ангажимент, че въпреки повишаващите се борсови цени няма да има ефект върху цените на топлинната енергия и електроенергията за гражданите“, заяви Ива Петрова в ефира на телевизията и категорично отрече политически мотиви зад решението с думите: „Не е предизборно, това е реалността“.

Според енергийния министър финансовият щит за домакинствата се осигурява чрез действащите регулаторни механизми и акумулираните средства във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Доставките на ток за бита са договорени за година напред чрез специално създадена пазарна група, а приходите на топлофикационните дружества се регулират и подкрепят директно през фонда. В него постъпват задължителните петпроцентни вноски от производителите по Закона за енергетиката, средства от емисионни квоти, както и целеви вноски от държавните дружества като АЕЦ „Козлодуй“, Националната електрическа компания и топлоелектрическите централи. Тъй като те работят при въведен таван на приходите, всеки допълнителен приход от скъпия ток на свободния пазар се пренасочва към фонда. „Има достатъчно приходи. Бюджетът на фонда се разчита за регулаторен период“, увери министърът.

Скок при газа и търсене на резерви в Чирен

Запазването на цените на тока и парното се случва на фона на първоначалното искане на обществения доставчик „Булгаргаз“ за 34% увеличение на цената на синьото гориво. По време на проведеното днес обществено обсъждане изпълнителният директор на газовото дружество е поел ангажимент да се потърсят вътрешни резерви и варианти за оптимизация, така че първоначално заявеният скок да бъде намален. Като основен инструмент за омекотяване на ценовия удар се предвижда използването на допълнителен капацитет за добив от подземното газово хранилище в Чирен, което по думите на министъра е запълнено на пазарни цени, позволяващи балансиране на микса.

Въпреки предстоящата корекция надолу, поскъпването на природния газ няма как да бъде избегнато напълно. Ива Петрова изтъкна, че дори при заявеното увеличение от 34% цената на „Булгаргаз“ остава с около 40% по-ниска от текущите котировки на водещия европейски газов хъб TTF, които в момента достигат около 100 евро. Тази разлика обаче не спасява домакинствата, разчитащи на собствени газови инсталации.

„Хората, които се отопляват на газ, да, ще бъдат засегнати през евентуално повишаване на регулираната цена, но в крайна сметка те като потребители имат и алтернативата за отопление на електроенергия, която все още е със защитена цена“, коментира Ива Петрова в студиото на bTV.

Дългове за 1,3 милиарда евро и аварийна криза в София

Тежкото финансово състояние на „Булгаргаз“ се усложнява допълнително от натрупаните задължения на „Топлофикация София“. Към момента столичното общинско дружество дължи около 900 милиона евро само на обществения газов доставчик, а общите му дългове към компаниите в структурата на Българския енергиен холдинг надхвърлят 1,3 милиарда евро. Въпреки финансовата тежест, която министърът определи като непоносима и изправяща държавните дружества на лимита на техните възможности, тя гарантира, че доставките на газ няма да бъдат прекъснати.

„Искам да успокоя всички, тъй като се появиха и спекулации в тази посока, че едва ли не столицата ще остане без парно заради задълженията на „Топлофикация“ към „Булгаргаз“. Общественият доставчик ще изпълни и този сезон задълженията си“, заяви министърът на енергетиката.

Реалната заплаха за отоплителния сезон в столицата обаче идва от управленския хаос и техническото състояние на топлопреносната мрежа. Проверките на Министерството на енергетиката разкриват липса на елементарна техническа и управленска организация в дружеството, чийто принципал е Столична община.

„Към месец септември около 19% от инвестиционната и 31% от ремонтната програма на дружеството са изпълнени. Което на практика означава, че целият процес по поддържане, по модернизация на мрежата не върви както трябва. В топлофикационен район „София-изток“ нещата са драматични. Там има голям брой аварийни спирания и продължителността на тези спирания е повече от два месеца. Нашите проверки установиха, че се поддържат само пет екипа, които да отстраняват тези аварии. А ние говорим за стотици аварии“, посочи Ива Петрова.

Опитите на министерството да проведе конструктивен диалог със Столична община и ръководството на дружеството през лятото са останали без резултат, а инспекторите продължават да връчват задължителни предписания. Като дългосрочен изход от кризата енергийният министър допуска промяна в структурата на управление, включително отдаване на столичното парно на концесия след извършване на задълбочен анализ на разходите и ползите.

Ниското ниво на река Дунав и бъдещето на ядрените проекти

В разговора беше засегната и работата на АЕЦ „Козлодуй“, която през изминалото лято беше изправена пред сериозно изпитание заради екстремно ниското ниво на река Дунав. Проблемът засегна всички ядрени съоръжения по поречието на реката, но в българската централа критичните прагове по процедурите за безопасност не са били преминати. Според Ива Петрова плановите ремонти в централата вървят по график и са напълно обезпечени, а екипите на място поддържат непрекъснато хидротехническите съоръжения и бреговата помпена станция. Инженерните екипи вече разработват предпроектни и идейни варианти за трайно техническо решение на проблема с водоснабдяването от река Дунав, които предстои да бъдат оценени и приложени в средносрочен план.

По отношение на замразения проект АЕЦ „Белене“ министърът на енергетиката не изключи възможността централата да бъде реално построена на българска територия, вместо купеното оборудване да бъде продавано. Сред разглежданите от правителството опции е изграждането на ядрената мощност с украинско участие и европейско финансиране.

„Според мен АЕЦ „Белене“ е възможно решение, което обаче трябва да намери своето място в цялата картина“, коментира Ива Петрова. Тя уточни, че всички варианти за реакторите ще бъдат детайлно оценени в проекта за нова енергийна стратегия на България за устойчиво развитие до 2050 година. Документът е заложен като приоритет в управленската програма на кабинета и трябва да бъде представен за широко обществено обсъждане до края на тази година.