Над половината топлофикации у нас трупат финансови загуби

Увеличението на цените на парното и електрическата енергия, предложено от работната група към Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), е добре балансирано, има своята логика и е напълно неизбежно заради натрупаната инфлация. Това обяви енергийният експерт от Българския енергиен и минен форум Антон Иванов в ефира на предаването „Лице в лице“ по bTV. По думите му производствените разходи в сектора вече са поели сериозен инфлационен натиск, но планираното повишение остава по-ниско от средните нива на инфлацията у нас.

Драстични финансови загуби в сектора

Експертът разкри, че според официалния доклад на енергийния регулатор ситуацията в сектора е критична. Над 50% от топлофикационните дружества в България завършват миналата година с тежки финансови загуби. Иванов уточни, че този проблем не засяга единствено столичното дружество, а е масово явление в страната.

Работната група към КЕВР е отхвърлила искането на „Топлофикация София“ за 30-процентен скок на цените, като вместо това е предложила увеличение от едва 5%. Според Антон Иванов дългосрочното спасение на дружествата преминава през дълбоки структурни промени и привличане на професионален мениджмънт:

"Предложението на Българския енергиен и минен форум е, че може да се мине на концесия. Това обаче се отрича. Не мога да разбера защо. Но е вярно, че ако няма професионален мениджмънт, няма да стане."

Иванов беше категоричен, че управлението на подобни структури не може да се поверява на държавни или общински служители, тъй като те винаги се намират под силен политически натиск от страна на общинските съвети.

България се превръща в балансьор на пазара

Енергийният пазар в региона е претърпял радикална промяна, ставайки изключително обвързан и силно конкурентен. Поради навлизането на мощни, финансово подкрепени чужди производители, които предлагат ниски цени, България постепенно губи историческата си роля на основен износител на ток.

"Това, което виждаме, е, че ние от износител постепенно се превръщаме в балансьор на регионалния пазар. Производството на нашите конвенционални централи, за съжаление, много трудно намира пазарна ниша."

Данните в доклада на КЕВР потвърждават сериозен спад в производството на българските конвенционални мощности, включително на държавните ТЕЦ „Марица Изток 2“, НЕК и АЕЦ „Козлодуй“. Иванов подчерта, че внасянето на електроенергия в страната не е следствие от технически ремонти, а е изцяло пазарен процес. Той отчете като положителен временен факт успешното пласиране на енергията от конвенционалните централи за битовите потребители, което позволява на ТЕЦ „Марица Изток 2“ да поддържа минимален работен състав за текущата година.

Липса на дългосрочна национална стратегия

Големият проблем на страната остава липсата на ясна енергийна стратегия с ясни национални цели за следващите 10–20 години. Настоящият Интегриран план в областта на климата и енергията е подготвен предимно за нуждите на Европейската комисия, но не представлява реален „национален разказ“.

Според експерта комплексът „Марица Изток“ е стратегически национален ресурс, тъй като въглищата са местна суровина, която гарантира независимост при кризи, за разлика от вносния природен газ, който диктува цените на гръцкия пазар. За да защити този интерес в Брюксел обаче, държавата трябва да покаже какво ще се случи след планираното затваряне на мощностите.

Като най-реалистично дългосрочно решение Иванов посочи изграждането на нови заместващи мощности. Проектът за изграждане на седми и осми блок на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ напредва активно, като хоризонтът за неговата реализация е 2036–2037 година. В него участват световноизвестни компании като Hyundai и Westinghouse, които привличат и утвърдени европейски партньори за доставката на турбините.