Заредените частици оцветяват небето при силни магнитни бури

Повишената слънчева активност временно увеличава както честотата на появата на полярните сияния, така и географските райони, от които те могат да бъдат видени, съобщават от The Weather Channel. Настоящият период е един от най-подходящите моменти за наблюдение на впечатляващите светлинни явления. По-честите геомагнитни бури създават условия небесното шоу да се разгърне и на места, където обикновено е голяма рядкост, преди условията постепенно да се променят.

Как се раждат небесните светлини

Слънцето непрекъснато излъчва поток от заредени частици в пространството, който е известен в науката като слънчев вятър. Понякога обаче на неговата повърхност възникват мощни изригвания или в Космоса се изхвърлят огромни количества слънчева материя. Този мащабен процес се нарича коронално изхвърляне на маса (CME).

Когато подобни слънчеви изригвания са насочени директно към Земята, те предизвикват значителни смущения в магнитното поле на нашата планета и пораждат геомагнитна буря. Навлизайки в земната атмосфера, енергичните частици от Космоса се сблъскват и взаимодействат с атомите и молекулите в нея. В резултат на тази реакция на небето се появяват полярните сияния под формата на движещи се светлинни завеси в различни нюанси.

В Северното полукълбо явлението носи името северно сияние (Aurora Borealis), а в Южното полукълбо е познато като южно сияние (Aurora Australis). Специфичният цвят на всяка светлинна завеса зависи пряко от вида на атмосферния газ, с който се сблъскват заредените частици, както и от точната височина в атмосферата, на която се случва самото взаимодействие.

Пикът на слънчевия цикъл

По-добрите условия за наблюдение в момента се дължат на естествения ритъм на нашата звезда. Слънцето преминава през приблизително 11-годишен цикъл на активност. Този период включва фази на относително спокойствие, наричани слънчев минимум, които се редуват с периоди на повишена активност, известни като слънчев максимум.

През октомври 2024 година Слънцето достигна своя слънчев максимум. Тази фаза се характеризира с много повече слънчеви изригвания, по-чести коронални изхвърляния на маса и значително по-голяма вероятност от силни геомагнитни бури на Земята. В резултат на това сиянията не само се появяват по-често, но и слизат към много по-ниски географски ширини, далеч от обичайните си райони около двата полюса.

В момента настоящият слънчев цикъл вече навлиза в началните етапи на своята низходяща фаза. Именно това прави периода особено подходящ за наблюдение на светлинното явление, преди слънчевата активност да започне постепенно да затихва. През последните години вече бяха регистрирани редица наблюдения на сияния в региони, където подобна гледка доскоро се смяташе за изключително малко вероятна.

Показателен пример за това е май 2024 година, когато мощна геомагнитна буря достигна степен G5. Това е най-високото възможно ниво в скалата на Националната агенция за океански и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA), като планетарният индекс Kp достигна максималната си стойност от 9. Тогава северното сияние стана видимо в голяма част от континенталната територия на САЩ и озари небето дори над южни щати като Флорида, Тексас и Южна Калифорния.

Насоки за успешно наблюдение

Въпреки високата слънчева активност, никога няма пълна гаранция, че сиянието ще бъде видимо на определено място в конкретен ден. Затова основният фактор за успешното му заснемане и наблюдение е предварителната информация за вероятността то да се появи. Подобно на обикновените метеорологични прогнози на Земята, прогнозите за космическото време са най-надеждни в краткосрочен план, докато по-далечните предвиждания се основават само на вероятности и тенденции.

За най-точна ориентация от NOAA предлагат специализирана прогноза за полярните сияния за следващите 30 минути, която помага да се определят очакваното им местоположение и интензивност в реално време. Любителите на астрономията могат да използват и мобилното приложение AuroraMe за проследяване на развитието на слънчевите изригвания. То следи потвърдените коронални изхвърляния на маса и изпраща предварителни предупреждения между 15 и 72 часа преди удара на магнитната буря. Когато очакваното въздействие наближи Земята, приложението включва обратно броене и очертава прогнозен времеви прозорец за наблюдение в конкретния район, а хората, които не планират специално пътуване, могат да разчитат на автоматични известия за възможна поява на сияние в близост до тяхното местоположение.

За да се види явлението в пълния му блясък, тъмното и ясно небе е от съществено значение, като най-добри условия предлагат местата с минимално светлинно замърсяване далеч от големите градове. Макар при екстремни бури сиянията да достигат необичайни ширини, класическите локации за наблюдение на северното сияние остават Скандинавия, Исландия, Гренландия, както и части от Канада и Аляска. За наблюдение на южното сияние най-добри възможности традиционно предлагат Тасмания, Австралия и Нова Зеландия.