Кандидатът за президент влезе в обяснителен режим преди балотажа

Кандидатът за президент Андрей Гюров използва ефира на bTV тази вечер, за да отхвърли обвиненията в задкулисни договорки и зависимости, но остави редица въпроси без конкретен отговор броени дни преди балотажа. В студиото на предаването „Лице в лице“ претендентът за „Дондуков“ 2 насочи основните си критики към министър-председателя Румен Радев и опонента си Илияна Йотова, опитвайки се да парира упреците за финансирането на своята кампания, срещите с Делян Пеевски и геополитическите си ангажименти.

Вместо да даде ясни гаранции по чувствителни за обществото теми като смяната на националния празник, бившият служебен премиер заложи на стандартна предизборна реторика за „обединение“ и прехвърли отговорността за ниската избирателна активност изцяло върху управляващите.

Дарението от 100 000 и интересът към дроновете

Един от най-неудобните моменти в разговора бе свързан с разкритията, че сред основните спонсори на кампанията на Андрей Гюров със сумата от 100 000 фигурира производител на безпилотни летателни апарати. Попитан директно дали това финансиране не обслужва конкретни корпоративни интереси в отбранителния сектор и дали не оправдава прозвището „президент на войната“, Гюров прибегна до формалното законово обяснение, че даренията за кампании се правят само от физически лица.

„Проверих, естествено, тази фирма няма в момента продажби, приходи нула, но трябва ли по принцип да се развива такава индустрия, която вместо да купуваме много скъпи системи от чужбина, които не се знае кога ще дойдат и дали въобще ще бъдат ефективни, трябва ли да разработваме местни производства“, заяви Андрей Гюров в студиото на bTV, като на практика защити бизнеса на своя дарител под предлог, че става дума за високотехнологични работни места.

Той побърза да се застрахова с аргумента, че държавният глава няма преки правомощия да подписва договори за отбрана, поради което според него не може да се търси конфликт на интереси. Подобна защитна линия избра и по темата за сключеното споразумение с Украйна. Въпреки критиките на премиера Румен Радев по този въпрос, Гюров изтъкна, че документът не бил обвързващ, а целял единствено да осигури участие на български компании във възстановяването на страната и развитие на военната ни индустрия.

Мълчание за Трети март и казусът „Пеевски“

На директен въпрос дали подкрепя смяната на националния празник Трети март – тема, повдигната от Румен Радев по време на изказване във Велико Търново – кандидатът за президент отказа да заеме позиция. В разгара на кампанията, когато избирателите очакват ясни идеологически ангажименти, той предпочете да замълчи, за да не отблъсне потенциални гласоподаватели.

„Нямам коментар към този момент за националния празник. Не знам откъде господин Радев се е сетил за националния празник. Той не е бил част от кампанията, не е бил тема за дискусия“, коментира претендентът пред водещата на предаването. Той допълни единствено обтекаемата формулировка, че ако въобще се стигне до подобен разговор, той трябвало да се води на масата с всички институции.

Още по-остра бе защитната му реакция по повод твърденията на председателя на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов, че Гюров е провеждал срещи с Делян Пеевски, както и коментарите на премиера Радев, че защитата на арестуваните кметове на ДПС представлява форма на политическо сближаване. Макар в предишно свое телевизионно участие самият Гюров да бе направил аналогии с „възродителния процес“ по повод арестите, днес той се опита да се дистанцира от думите си.

„Аз не съм отправил някаква защита или нападка към кметовете. Това, което казах аз, че ми изглежда като провалена сделка между властта и господин Пеевски и че очакваме да видим резултати от разследванията“, обясни кандидатът за президент, след което атакува правителството за използването на правителствения пресцентър за предизборни цели. „Виждаме, че отново премиерът се хвърля на амбразурата. Вижда, че кампанията е провалена и сега трябва да я вземе на ръчно управление. И коментарите на пресцентъра как трябва да се отразява върховният лидер малко ми напомня за ситуация „Игри на глада“, каза още той.

Битката за гласове, компроматите и сигурността

В опита си да привлече негласувалите граждани преди втория тур, Андрей Гюров представи кампанията си като изцяло позитивна и се похвали с трикратно увеличение на подкрепата спрямо първоначалните сондажи на социологическите агенции. Същевременно обаче побърза да влезе в ролята на жертва на „тролски ферми“ и пропаганда, коментирайки слуховете за изпращане на български войници в Украйна и анонсирания от подкрепящия го депутат Ивайло Мирчев подготвян компромат срещу него.

„Нямам нищо в своето минало, от което да се срамувам и което би нарушило в момента моята емоционална стабилност“, категоричен бе Гюров по повод твърденията, че опонентите му разполагат с информация, способна да го срине психически. Той отхвърли и определенията на Румен Радев, че е кандидат на „сглобката“, който търси политически реванш, като използва ефирното време, за да си припише заслуги от периода на своето служебно управление – включително спасяването на средства по Плана за възстановяване и устойчивост и евакуацията на 2006 българи от зоната на конфликта в Иран.

В края на разговора кандидатът използва тежките криминални и геополитически инциденти от последните дни за директна политическа атака срещу кабинета. По повод убийството на Слави Бинев и предходно покушение в Пловдив, Гюров противопостави версията на вътрешния министър за битов инцидент на думите на премиера Радев за олигархично разчистване на сметки и очаквани нови убийства.

Той определи като закъснели и действията на военния министър, който провежда спешни срещи с колегите си от Румъния и Турция за изграждане на общ център между Варна и Констанца и включване в антидрон система на НАТО след днешното поредно нападение с дрон срещу кораб в Черно море. Според Гюров правителството е допуснало Европейският парламент да приеме специална резолюция за защита на българските брегове, тъй като управляващите в София отказвали да назоват директно Русия като източник на заплахата и дори обвинявали Румъния за нейната остра позиция.