Освен събирането на билки, виенето и провирането през еньовски венци в миналото се е правел и обичаят Еньова буля.

Това каза етнологът доц. д-р Петя Банкова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науката (БАН), предава Агенция Фокус.

По думите й този обичай е част от моминските обичаи и е свързан с гадаенето на скорошна женитба. Тя поясни, че освен това в далечното минало в Тракия са палени на Еньовден и големи огньове.

Доц. Банкова покани всички на 26 юни 2018 г. от 18.00 ч, в Националния етнографски музей на откриването на представителна експозиция „Времена и хора – живите традиции на България“.

Еньова буля

На Еньовден всички моми се събират в една къща и там обличат едно 5-6-годишно момиченце като булка: с дълга бяла риза и червена връхна дреха, наречена кават. Забулват го с червено було. На главата му поставят сребърна пара и венец от еньовче.
Една яка мома вдига Еньовата буля върху раменете си и цялото шествие започва да обикаля селото, нивите, градините, кладенците и чешмите.

През цялото време момите пеят еньовденски песни. С тази ритуална обиколка те искат да измолят от Св. Еньо здраве и плодородие.
След обхождането отвеждат Еньовата буля в същата къща, където са я стъкмили. Там започва напяването на момините китки. Те са набрани от момите още предния ден и са оставени в едно бяло менче под трендафил, през нощта да ги видят и погалят звездите.

Еньовата буля изважда една по една китките, в това време момите припяват, като наричат за какъв момък ще се омъжи съответната девойка.
Накрая момите измиват лицето на Еньовата буля с водата от котлето, обличат я с нови дрешки и я връщат на майка й.