Свети Димитър обръща ключа и пуска зимата

На 26 октомври България отбелязва Димитровден – един от най-важните есенни празници в православния календар и народната традиция. Свети Димитър Мироточиви се почита като покровител на зимата, студа и снега, а в народната култура именно на този ден се смята, че „Свети Димитър обръща ключа и пуска зимата“.

Макар че честването на Димитровден е общонародна традиция, в различните български региони празникът носи свои уникални обичаи и вкусове, предавани от поколение на поколение.

Северна България: „Разпус“ и курбан на село

В селата Плевен и Велико Търново Димитровден е известен още като „Разпус“ – защото тогава се прекратяват договорите с наетите сезонни работници (говедари, овчари, ратаи). Това е и моментът, когато се разплаща труда им с пари, дрехи или дори чифт цървули за всеки зимен месец.

Много села в Северна България посрещат празника с курбан от овче месо, варен в големи казани и раздаван на съседи и роднини. Подготовката започва още от предишния ден, а на самия празник се събират цели фамилии за обща трапеза.

Родопите: Димитровска пита и ябълкови ястия

В Родопите на Димитровден се меси обредна пита, наричана „димитровска“. Тя често е украсена с тестени фигури – кръст, слънце или житен клас. Питката се прекадява и разчупва от най-възрастния в дома, а първото парче се оставя до иконата на светеца.

Символ на плодородието са и ястията с ябълки – печени, пълнени с ориз или орехи, както и сладки питки с ябълкова плънка. В някои села се вярва, че ако на Димитровден ябълките са вкусни и сочни, зимата ще е мека.

Добруджа: Гостът предвещава годината

По стар обичай в добруджанските села се следи внимателно кой пръв ще влезе в къщата на Димитровден. Ако това е добър, работлив и заможен човек – годината ще е богата и здрава. Ако гостът е беден или болен – домакините се подготвят за трудности.

Типични за региона са яхния от петел, приготвена с праз и червен пипер, както и домашна ракия, сварена специално за празника. В някои домове се прави и „соленик“ – питка със сирене и чубрица.

Централна и Южна България: Миши празници и вярвания за пчелите

На Димитровден в Тракия и Стара планина започва подготовката за т.нар. „мишови дни“ – ритуали срещу гризачи, които могат да съсипят зимните запаси. Жените не плетат, не тъкат и не използват игли, защото вярват, че това ще „разбуди мишките“.

В някои села се гледа дали има пълнолуние в нощта срещу празника. Според поверието, ако е така, през следващата година пчелите ще се роят обилно, а кошерите ще са пълни с мед.

Българите вярват: Небето се отваря в нощта срещу Димитровден

Според старо поверие, в нощта срещу Димитровден небето се отваря и може да се види светлината на заровени съкровища. Търсачите на злато вярват, че монетите проблясват със синкав пламък и само тогава могат да бъдат открити.

Какво се слага на трапезата?

Независимо от региона, на масата на Димитровден задължително присъстват:

• Курбан от овче месо

• Яхния от петел или кокошка

• Обредна пита с ябълки

• Ракия (често прясно сварена)

• Постни ястия от картофи, зеле или тиква

Димитровден дава началото на сватбения сезон

С края на жътвената година и прибирането на реколтата, след Димитровден започва сезонът на годежите и сватбите. Празникът се счита за благословено време за започване на ново семейство, особено ако първият сняг още не е паднал.