Нестинари навлизат в огъня в Странджа

Днес, 21 май 2026 година, Православната църква почита паметта на светите равноапостоли император Константин Велики и неговата майка царица Елена. Празникът, известен в българската народна традиция като Костадиновден, събира вековни обичаи, сред които най-известен е нестинарският танц върху жарава в Странджа планина. Историческото значение на деня е свързано с Миланския едикт от 313 година, с който император Константин въвежда християнството като официална религия в Римската империя, а майка му Елена открива животворния Кръст Господен в Йерусалим.

Тайните на нестинарския обичай

Народният култ към двамата светци е най-силно изразен в източните части на Странджа планина и по-конкретно в село Българи, където древният обичай на нестинарството се пази и възобновява. Традицията повелява нестинарството да се предава по наследство в определени родове. За главна нестинарка се избира най-възрастната жена, в чиято къща, наричана "конак" или "столнина", се съхраняват свещените икони на светците, облечени в специални червени калъфи.

Сутринта на празника започва с тържествено шествие под звуците на гайда и свещения нестинарски тъпан, предназначен единствено за този ден. Шествието отвежда жителите до местното аязмо, където се отслужва литургия и се благославят обредни курбани.

Мистичният танц в жаравата

Истинската кулминация на празника настъпва вечерта на селския мегдан, където през целия ден е горял огромен огън. Когато остане само лумналата жарава, нестинарите изпадат в специфично състояние на духа и навлизат с боси крака в огъня. В ръцете си те държат украсената с цветя икона на свети Константин, стъпвайки със ситни крачки върху горещите въглени. Според поверието това вътрешно желание за танци в огъня е неудържимо. Самият ден се смята за тежък и на него не се работи, за да не се разсърди светицата.

Регионални традиции в Родопите

В Родопската област Костадиновден има съвсем различен характер и е силно почитан от местните овчари. Там празникът носи имената Предой, Мандра или Отбив. На този ден традиционно се доят овцете и се отлъчват младите агънца от техните майки, след което се устройват големи общи трапези край кошарите.

В тракийските села денят е известен като Кърчана заради силното слънце. Стопаните прибират добитъка си рано в оборите, за да го предпазят от слънчасване. Днес имен ден празнуват всички, които носят имената Константин, Костадин, Елена, Костадинка и Еленко.