Кризата за медицински кадри у нас се задълбочава

Критичният дефицит на рехабилитатори и лаборанти в България застрашава сериозно грижата за пациентите. Липсата на държавна стратегия задълбочава кадровата криза, а в Стара Загора малкото останали специалисти са принудени да работят по 12 часа на ден. Младият кадър Елена Георгиева всекидневно се сблъсква с претоварената система в опит да покрие огромните нужди на болните.

Работа на ръба на изтощението

Ежедневието на работещите в тази сфера става все по-натоварено. Елена Георгиева съчетава ангажиментите си в поликлиниката с посещения по домовете на нуждаещи се граждани, като най-голям натиск усеща през преходните сезони. Тогава хроничните заболявания масово се обострят и хората активно търсят помощ за възстановяване на своята трудоспособност. За да отговори на високите изисквания на професията, тя допълва опита си от Медицинския колеж към Тракийския университет с магистратура в Пловдив.

„Избрах да стана рехабилитатор, защото искам да помагам на хората. В моя род съм научена, че трябва да правя добро, но без да очаквам да ми се върне.“, сподели пред БГНЕС Елена Георгиева.

Човешката грижа срещу технологиите

Въпреки бурното навлизане на съвременния изкуствен интелект и автоматизацията в редица икономически сектори, хуманната сфера остава защитена. Младите специалисти споделят пълно спокойствие за професионалното си бъдеще. Никакви машини, роботи или алгоритми нямат способността да заменят специфичния детайл, личния контакт и топлата човешка грижа, които са в основата на успешното физиотерапевтично лечение.

Спешна нужда от реформи

За да спре изтичането на кадри и секторът да стане привлекателен за младото поколение, са необходими радикални институционални промени. Налице е сериозен призив към младите хора да не избягват този благороден професионален път. Проблемът обаче изисква незабавна намеса от страна на държавата чрез цялостно подобрение на условията на труд и сериозно повишаване на финансовите възнаграждения на медицинските работници.