Опозицията иска да озапти наливането на милиарди в държавни фирми

"Демократична България" (ДБ) внесе два законопроекта, чиято цел е да се въведе по-строг контрол върху начина, по който правителството увеличава капитала на държавните фирми и как тези средства се харчат. Предложенията засягат пряко Българската банка за развитие (ББР) и Закона за публичните предприятия.

От ДБ настояват за законово регламентиран таван на кредитите, отпускани от ББР, за да се гарантира, че банката подпомага малки и средни предприятия, каквато е основната ѝ цел.

Таван, обвързан с минималната заплата

Предложението е кредитите към индивидуални или свързани клиенти да не надвишават 5000 минимални работни заплати. При сегашното ѝ ниво от 1077 лева, това означава таван от около 5.3 милиона лева. Когато се отпускат линии към други финансови институции, лимитът да е 15 000 минимални заплати (около 16 милиона лева).

В мотивите си от ДБ посочват, че обвързването с минималната заплата, а не с фиксирана сума, ще избегне нуждата от бъдещи законови промени при промяна на икономическата обстановка.

В момента уставът на ББР предвижда таван от 5 милиона лева. Този лимит беше въведен през 2021 година след разкритията на тогавашния икономически министър Кирил Петков, че в периода 2016-2020 г. банката е раздала близо 1 милиард лева на едва осем фирми, близки до властта.

Въпреки това, според ДБ, по-късно в устава са добавени множество изключения, които обезсмислят тавана. Без лимит остава финансирането на публични предприятия, бенефициенти по европрограми, износители и фирми от военно-промишления комплекс.

Парламентът да одобрява харчове над 100 милиона лева

Второто предложение на ДБ засяга Закона за публичните предприятия. С него се цели ограничаване на "безконтролното наливане на огромни суми" в капитала на държавните дружества.

Идеята е всяко увеличение на държавното участие (вливане на пари) в публични предприятия на стойност над 100 милиона лева задължително да се гласува и от Народното събрание. Според вносителите, такива големи инвестиции изискват обмислени политики и гаранции за ефективност, затова е нужен и парламентарен контрол. Предвижда се още след всяко такова увеличение фирмата да публикува бизнес план за реализиране на инвестицията.

Контекстът: Милиарди нов дълг за ББР и БЕХ

Предложенията идват, след като през август Министерският съвет увеличи капитала на ББР с 4 милиарда лева и на Българския енергиен холдинг (БЕХ) с 1.5 милиарда лева. Тези средства бяха осигурени чрез теглене на нов държавен дълг.

Тогава финансовият министър Теменужка Петкова обясни, че парите в ББР ще се ползват за индустриални зони, ВиК инфраструктура, отбрана и "зелена енергия". Енергийният министър Жечо Станков посочи, че средствата за БЕХ ще са за ПАВЕЦ "Чаира", нови блокове в АЕЦ "Козлодуй" и рехабилитация на мрежите, въпреки че 1.5 милиарда лева са крайно недостатъчни за всички тези проекти.

Според икономисти и финансови експерти, тази операция е финансов трик на кабинета. Чрез вдигане на капитала с нов дълг, вместо директен бюджетен разход, правителството си осигурява пари за харчене, без това да се отразява на хартия на бюджетния дефицит и така заобикаля ограничението от 3%.

От ДБ настояват още при всяко вдигане на капитал над 100 милиона лева да се публикува и правен анализ дали то представлява неразрешена държавна помощ от ЕС, тъй като съществува риск от санкции от Брюксел.