Парламентът прие закон за контрол над корупционния риск
- Редактор: Мартин Руменов
- Коментари: 0

Агенцията за публичните предприятия и контрол ще следи за спазването на новите етични правила
Народното събрание прие окончателно промени в Закона за публичните предприятия, с които се въвеждат строги изисквания за контрол на корупционния риск. Решението, гласувано днес в пленарната зала, задължава всички държавни и общински фирми да внедрят специализирани системи за управление на риска и да назначат "служители по почтеност".
Мерките са в изпълнение на препоръки от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и са ключова част от ангажиментите на страната по Националния план за възстановяване и устойчивост, съобщи БТА.
Нови правомощия и срокове
Законът разширява значително функциите на Агенцията за публичните предприятия и контрол. Институцията ще има задачата да одобрява системите за управление на корупционния риск и да контролира тяхното реално изпълнение. Агенцията ще утвърди и единен Кодекс за етично поведение, който ще бъде задължителен за всички служители в сектора.
Според приетите текстове, публичните предприятия трябва да въведат новите системи в едномесечен срок след одобрението им от Агенцията. Етичният кодекс пък трябва да започне да се прилага до 14 дни след публикуването му.
Предприятията ще бъдат задължени да включват в своите междинни и годишни доклади специални отчети за оценката и контрола на корупционните рискове, информира още БТА.
Критики от опозицията
Промените бяха посрещнати с остри критики от парламентарната група на "Възраждане". Депутатът Борислав Аладжов изрази съмнение в ефективността на новите мерки.
"На всички ни е ясно, че досега назначенията в тези бордове се разпределят от управляващото мнозинство. Конкурсите, ако въобще има такива, почти винаги са формални, а правилните хора, така или иначе, се спускат и без тях", заяви Аладжов, цитиран от БНР.
Според опозицията, измененията не предоставят реални инструменти за справяне с корупционните практики, а създават само привидност за контрол върху назначенията в управителните органи на държавните дружества.






















