В него да не могат да членуват агенти на ДС и на настоящите спецслужби

Коалиция „Демократична България“ внесе мащабни предложения за промени в Закона за съдебната власт, с които настоява Висшият съдебен съвет да спре да бъде постоянно действащ орган, съобщават от пресцентъра на политическата формация. Основната цел на законопроекта, предложен между двете четения в парламента, е членовете на кадровия орган да запазят статута си на действащи магистрати и да не губят ежедневната си връзка с проблемите в съдебните зали.

Без ДС агенти и тайни сътрудници

Парламентарната формация настоява за въвеждането на строги лустрационни филтри при попълването на съдебния вот. Според предложенията, за членове на съвета няма да могат да бъдат избирани лица, за които е установена принадлежност към бившата „Държавна сигурност“ или разузнавателните служби на Българската народна армия.

Забраната се разпростира и върху настоящото ръководство на сигурността. Достъп до кадровия орган ще бъде отказан на всеки, който през последната година е бил нещатен сътрудник на ДАНС, ДАР, МВР или останалите специални служби. Вносителите подчертават, че ограниченията са „превантивна гаранция за институционалната независимост на съдебната власт и за общественото доверие в нейната автономност от изпълнителната власт“.

Работа в съда с намалена натовареност

Новият модел предвижда избраните кадровици да продължат да правораздават като съдии, прокурори и следователи, но при намален обем на работа. В мотивите си политическата сила се позовава на решение на Конституционния съд от 2011 година, според което „ВСС пряко обслужва съдебната система, а не я ръководи“.

Според вносителите, съвременното ниво на електронна комуникация и наличието на подготвена администрация позволяват успешното съвместяване на задълженията в съдилищата и в кадровия орган, без това да води до откъсване на магистратите от реалната практика.

Спиране на процедурните хватки

Третата ключова поправка в пакета на формацията засяга търсенето на дисциплинарна отговорност. Предлага се законова промяна, която да удължи срока за провеждане на дисциплинарни производства срещу съдии, прокурори и следователи от сегашните 6 месеца на точно 1 година. Текстовете имат за цел да прекратят досегашната практика, при която краткият половингодишен срок се заобикаля с различни процедурни трикове и нарушенията изтичат по давност, без да се стигне до реални наказания.