Съдебната власт отхвърля обвързването на заплатите с депутатските

На фона на обсъжданията на държавния бюджет за 2026 година, Институтът за пазарна икономика представи нова интерактивна карта за натовареността на съдилищата в България. Поводът за дискусията, водена в ефира на БНР, е недоволството на Асоциацията на прокурорите срещу плановете възнагражденията на магистратите да бъдат пряко обвързани със заплатите на народните представители.

Спорът за възнагражденията

Предложението в Закона за държавния бюджет предизвика остра реакция в съдебната система. Според браншовите организации подобен ход поставя материалния статут на магистратите в зависимост от политически решения. Експертът от Института за пазарна икономика Екатерина Баксанова обаче изтъква, че именно финансовите въпроси предизвикват най-силна реакция в сектора.

„По отношение на бюджета на съдебната власт е добре, че беше премахнат този автоматизъм, обвързващ възнагражденията на магистратите със средната работна заплата. Но от друга страна, обвързването само със заплатите на народните представители също е леко спорен въпрос. Според препоръки на Венецианската комисия и въобще европейски стандарти, това представлява едностранен акт на парламента, който наистина може да постави в зависимост“, коментира Баксанова пред националното радио.

Карта на натовареността

Според данните на ИПИ, бюджетът на съдебната система е огромен заради прекалено големия брой заети в нея магистрати и администрация. За да се визуализира реалното положение, институтът е разработил интерактивна карта.

„Ползваме официалните данни на ВСС за действителната натовареност. Но това е статистика, която отразява единствено броя на делата, не и тяхната сложност“, уточнява Баксанова.

Статистиката разкрива сериозни диспропорции в страната. Най-натовареният районен съд в момента е този в Омуртаг, където се падат по 89 дела месечно на съдия. Напълно противоположна е картината в Златоград, където натовареността е едва 23 дела.

„Демографията се променя. Населението е много по-малко. Този брой съдилища е съществувал във време, когато е било много по-голямо. Хубаво е и ние да живеем в 2026 година“, отбелязва експертът и допълва, че в цяла Европа тече процес по оптимизация на съдебните карти. Според нея достъпът до съд означава преди всичко качествено правосъдие, което може да бъде гарантирано и при окрупняване.

Докладът на Европейската комисия

Относно очаквания днес доклад за върховенството на закона в България, Екатерина Баксанова не очаква положителни констатации.

„Освен, че няма промяна, в някои отношения има влошаване на ситуацията. Но да не забравяме, че това е политически инструмент. Преди да се публикува, този доклад минава през българските власти. Правят се коментари“, завършва тя.