Ниските регулирани цени правят продажбата им напълно нерентабилна

Около 3000 лекарства са изчезнали от аптечната мрежа в България в периода между 2014 и 2022 година заради икономическа нерентабилност при тяхното производство и продажба. За тази тенденция предупреди председателят на Управителния съвет на Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА) Николай Хаджидончев в студиото на предаването „Тази сутрин“ по bTV. Според него проблемът с липсите на медикаменти засяга целия Европейски съюз, но причините се различават драстично при скъпите иновативни продукти и при масовите генерични лекарства.

Паралелен износ срещу работа на загуба

При скъпоструващите иновативни медикаменти основният фактор за дефицита е паралелната търговия в рамките на общия европейски пазар. Тъй като цените на лекарствата в България са сред най-ниските в Европа, търговци купуват продуктите от местния пазар и ги изнасят към държави с по-високи ценови нива.

„Когато става въпрос за скъпоструващи иновативни медикаменти, основният проблем за липсите е свързан със свободното движение на стоки и услуги или така наречената паралелна търговия в рамките на Европейския съюз. Нещо, което е напълно нормално и законно“, обясни Николай Хаджидончев в ефира на bTV.

Коренно различна е ситуацията при генеричните лекарства, на които разчитат милиони пациенти за терапия на хронични заболявания. При тях строгите държавни регулации задържат цените на нива, които не могат да покрият разходите на компаниите.

„Последните години много медикаменти бяха изтеглени от пазара и основната причина за изтеглянето им е нерентабилност. Цената, която е регулирана, е такава, че производителят или почти не печели, или е на загуба и затова взима решение да изтегли съответния медикамент“, заяви председателят на БГФармА.

Икономическият натиск върху фармацевтичния сектор се е изострил силно след пандемията от COVID-19. Активните субстанции, които се внасят предимно от Китай и Индия, са поскъпнали сериозно, заедно с разходите за енергия и логистика, докато крайните цени остават административно замразени.

„Не е нормално една опаковка антибиотик да е на цената на едно кафе“, коментира Николай Хаджидончев пред водещите на медията.

Опасност от монопол при важни терапии

Оттеглянето на производители води до опасна концентрация при редица животоспасяващи и критично важни медикаменти. В много случаи на пазара остава само една компания, която доставя даден продукт, което прави здравната система уязвима при всяка технологична авария.

„Стигна се дотам, че за много критично важни медикаменти остана един производител. И когато се случи производствен или качествен проблем за този производител, става така, че медикаментът го няма“, предупреди експертът. По думите му държавата трябва да гарантира присъствието на повече от един доставчик при основните групи лекарства, за да се осигури непрекъснатост на лечението.

Разликите в цените между България и останалите европейски страни се определят от мащаба на пазара, местните регулаторни рамки, нивото на конкуренция и търговската политика на самите корпорации, както и от това дали продуктът е вносен или местно производство. У нас контролът обхваща не само лекарствата с рецепта, но и свободните медикаменти, където се регулират част от надценките и търговските отстъпки в аптеките. По отношение на предстоящите проверки от страна на Комисията за защита на потребителите (КЗП), представителят на бранша посочи, че секторът няма притеснения.

Ролята на българските заводи

Въпреки трудностите с доставките, България успява да ограничи мащаба на кризата благодарение на развитата си местна фармацевтична индустрия. Според данните на асоциацията точно 10% от всички заети в производството на генерични лекарства в Европейския съюз работят в български предприятия.

„Липси има в целия Европейски съюз и в световен мащаб. Много от западноевропейските държави говорят за много по-сериозни липси, отколкото в България“, заключи Николай Хаджидончев.