„Даскале, даскале, добре че си в гроба, за да не видиш забравените и осквернени кости на твоето чедо – родното школо. Това, което ти, даскале, с кръв и пот бранеше през вековете. И не чужди, даскале, а твоите братя българи, на които държеше треперещата ръка, за да се учат на четмо и писмо, ги погребаха, а гробовете им продадоха на търг. Сега портретите на твоите вдъхновители ги газят кози, а Рада Госпожина, наръфана от плъхове, лежи в прахта. И само обективът на някой втрещен от гледката чужденец авантюрист документира безнадеждно склерозиралата ни историческа памет!“, пише socbg.com.

Всяка година в България между 5 и 10 села остават безлюдни. Около 200 са селата – призраци, без нито един жител. Над 500 пък са тези, в които живеят по 20-30 човека. И заедно с избледняващите сенки на тези места, умира и по едно българско училище.

Днес някогашните класни стаи тънат в забрава или ако имат късмет биват превръщани в хранилище за слама или пък продадени на търг на някой чужденец или нашенски бизнесмен, чиято мечта е да си спретне средновековен дворец срещу жълти стотинки.

Никола Милър е шотландка от Дъмфрис, която от три години живее в село Крушево край Севлиево, обикаля по пътищата на страната ни и запечатва с фотоапарата си нещата, които я впечатляват. Тя е от онези чужденци, които не спират да се изумяват пред вида на тленните останки на предишни величествени сгради. „Обичам усещането за пътуване назад във времето, което намирам в тези места и които повечето хора подминават без дори да забележат.“

„През 2010 реших да документирам селото на баба и дядо. Като дете прекарвах летата там и беше голям купон. Детство :). През 2009 беше мой ред да закарам бабата и дядото на село. Прекарах няколко дни там, спомних си разни неща и ужасно много се натъжих. Къщата ни беше заобиколена от изоставени имоти, нямаше пекарна, училище, магазин… Останало беше само едно барче/кафе/магазин, пред което по цял ден се пиеше. На следващата година хванах колата и почнах да снимам из района.“