Запасите в газохранилищата паднаха до рекордно дъно

Държавите членки на Европейския съюз обсъждат въвеждането на извънредни мерки за намаляване на потреблението на електроенергия и природен газ на предстоящата среща на енергийните министри на 29 октомври в Брюксел, става ясно от работен документ на Съвета на ЕС, цитиран от Euronews. Инициативата идва от Ирландия, която в момента председателства Съвета на ЕС и води преговорите между правителствата на фона на блокирания от осем месеца Ормузки проток и скока в цените на синьото гориво със 140% след началото на войната на САЩ и Израел срещу Иран.

Рекордно ниски запаси преди зимата

Европейските представители определят високите цени на енергията като най-тежката последица за Общността от военния конфликт в Близкия изток. В тази сряда суровият петрол от сорта "Брент" достигна цена от 110 долара за барел на международните пазари. От ирландското председателство предупреждават, че дори военните действия да приключат скоро, сътресенията на петролните пазари ще продължат с месеци, а възстановяването на нормалните доставки на природен газ ще отнеме години.

През стратегическия Ормузки проток обичайно преминават около 20% от световния транзит на петрол и природен газ, като блокадата му удря най-силно доставките и цените на дизеловото и авиационното гориво. Още през септември еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен призова за втори път страните от блока да подготвят планове за свиване на разходите на енергия.

Данните на браншовата организация Gas Infrastructure Europe показват, че към 20 октомври европейските газохранилища са запълнени едва на 74% - най-ниското равнище за този период на годината от 2011 година насам. Според скорошно предупреждение на европейските оператори на газопреносни системи при силно застудяване през предстоящата зима съюзът рискува да изпадне в остър дефицит на природен газ, който може да достигне между 12% и 15% от общото потребление.

Дилемата пред Брюксел и неделите без автомобили

Европейската комисия разполага с все по-ограничени инструменти за овладяване на кризата, което принуждава министрите да търсят решения извън финансовата подкрепа и освобождаването на резерви. В подготвения за дискусията документ на Съвета на ЕС се поставя директно въпросът за готовността на правителствата да действат заедно при продължителна блокада.

"Какви са поуките от координацията на ЕС при справянето с енергийните последици от конфликта в Близкия изток и как Съюзът трябва да се подготви за сценарий, при който Ормузкият проток остане частично или напълно затворен през следващите месеци? Какви мерки за намаляване на потреблението, ако изобщо са необходими такива, трябва да бъдат разгледани на равнище ЕС?", се посочва в документа на Съвета на ЕС, цитиран от Euronews.

Текстът не налага готови рестрикции и не означава, че столиците вече са постигнали съгласие. Целта е да се провери дали държавите са склонни на общи стъпки, тъй като енергийната сигурност вече не може да се разчита само на алтернативен внос. Като ориентир стои планът от 10 мерки за пестене на петрол, представен от Международната агенция по енергетика малко след американско-израелските удари срещу Иран. Той включва въвеждането на "недели без автомобили" по модела на петролната криза от 70-те години на миналия век, доброволни призиви за икономии към домакинствата и бизнеса, както и целеви лимити за определени икономически сектори.

Въвеждането на подобни ограничения обаче отваря остър спор кой да понесе тежестта на кризата. Енергийните министри трябва да преценят как да защитят уязвимите домакинства и дали да наложат лимити на индустрията, без това да подкопае допълнително конкурентоспособността на европейската икономика.

Спешни доставки и спор за общия пазар

Паралелно с плановете за икономии западните държави опитват да осигурят алтернативни количества горива и да освободят стратегически запаси след постигнатото споразумение в рамките на Г-7 под натиска на Вашингтон. Във вторник френският президент Еманюел Макрон договори доставки на дизелово гориво от страни в Персийския залив, а Саудитска Арабия предложи допълнителни обеми суров петрол за Европа, които трябва да пристигнат между края на октомври и средата на ноември.

Испания вече потвърди, че още през този месец ще пусне на пазара 4,4 милиона барела петрол от държавните си резерви в изпълнение на поет по-рано ангажимент за извънредни действия. От Международната агенция по енергетика също обявиха готовност да координират ново освобождаване на петролни запаси от страните членки, за да спрат ценовия натиск.

На срещата на 29 октомври министрите ще трябва да решат дали свиването на потреблението да се координира централизирано от Брюксел, или всяко национално правителство да действа самостоятелно. Общият подход би предотвратил нелоялната конкуренция между държавите за оскъдните доставки, но страните в ЕС имат различна индустриална структура, различни цени на тока и нееднаква уязвимост към газовия дефицит. На масата остава и предложението на Европейската комисия от срещата на върха на 15 и 16 октомври за обединяване на енергийното търсене, чрез което Брюксел да разпределя доставките според реалните нужди на всяка държава.