Защо първият учебен ден у нас е на 15 септември
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0
Александър Стамболийски променя традицията през миналия век
Датата 15 септември е дълбоко вкоренена в съзнанието на поколения българи като синоним на първия звънец, но началото на учебната година невинаги е било фиксирано в този ден. По информация на NOVA, в миналото графикът на учениците е бил пряко зависим от селскостопанската работа и нуждите на общността, а днешната дата е наследство от управлението на Българския земеделски народен съюз (БЗНС).
Гъвкав старт през Възраждането
В периода на Българското възраждане и през първите години след Освобождението не е съществувал единен стандарт за началото на занятията. В килийните училища през XVIII и началото на XIX век децата са сядали на чиновете в зависимост от ритъма на селския живот. В някои региони обучението се е провеждало изключително през зимните месеци, когато земеделската работа на полето е спирала. На други места учебният процес е продължавал почти през цялата година, като всичко е зависело от местната общност, нагласите на учителя и ежедневните нужди на семействата.
Първи опити за регулация
Първият сериозен опит за въвеждане на държавен ред и уеднаквяване на правилата в образованието, според данните на NOVA, е направен в края на XIX век. Тогава професор Марин Дринов определя 1 септември за официален старт на учебната година. Малко след това държавата регламентира и самата продължителност на образователния процес. Въвежда се разделение, според което учениците в градовете учат по 10 месеца, докато в селата обучението продължава едва 7-8 месеца. Тази разлика е била целенасочена, за да могат децата в селските райони да помагат на родителите си в земеделието.
Реформата на Стамболийски
Около две десетилетия по-късно, след идването на власт на Александър Стамболийски и правителството на БЗНС, държавната политика се пречупва изцяло през призмата на селското ежедневие. Именно по това време първият учебен ден се измества от 1 на 15 септември. Причината е била напълно практична и прагматична – децата е трябвало първо да вземат активно участие в есенното прибиране на реколтата и едва след приключването на селскостопанската кампания да влязат в класните стаи.
Днес българските ученици научават за работата на полето предимно от учебниците, но стартът на техния училищен живот продължава да носи отпечатъка на земеделския труд от миналото.
