Бившият образователен министър иска промяна в преподаването и изпитването

Бившият министър на образованието и науката проф. Сергей Игнатов призовава за спешна промяна във формата на изпитване, за да се спре безсмисленото наизустяване в класните стаи, съобщават от bTV. В телевизионно интервю по повод Съединението историкът коментира системното претоварване на учениците, нуждата от практическо осмисляне на материала и ролята на семейната среда в борбата с агресията.

Зубрене вместо осмисляне

Още от 2009 година експерти алармират, че българските ученици и учители са претоварени, но решението не се крие в механичното съкращаване на материала, а в неговия правилен подбор. Според бившия министър проблемът се задълбочава заради непрекъснатото добавяне на нова научна информация и стремежа децата да знаят всичко.

„Много често материалът, който предоставяме, не е съобразен с психологическото развитие на детето. Трябва да се извърши едно сложно интелектуално усилие, да се прегледа и да се остави основното, а другото да отиде на втори план“, обяснява проф. Игнатов пред bTV.Той дава за пример училищата, в които се преподава паралелно по българската и по Кеймбриджката система. Деца, които изпитват затруднения с математиката по родните стандарти, се справят отлично по британските, въпреки че материалът е сходен. Разликата идва от начина на преподаване и акцента върху основните концепции.

Същият принцип важи и за историята – вместо запаметяване на безкрайна фактология, западните системи залагат на осмислянето на историческия процес. "Примерно, аз сега гледах учебниците по история на Кеймбридж и отначало бях стресиран, защото XX век, тази история, ние учим толкова много, че ние сме... Дори децата, които смятаме, че не знаят нищо, са малки енциклопеди, ходещи енциклопедии в училище. Там има акцент върху няколко събития на XX век, но се прави опит да се осмисли процесът, историческият процес. И на тази база, с инструмента на осмисления процес, да се вземат съответните решения“, каза Игнатов.

Коренът на проблема обаче се крие в системата за оценяване. „Ние преподаваме в зависимост от това как изпитваме. Изпитваме по старовремски начин. Искаме наизустяване. Ако променим начина на изпитване, ще променим начина на преподаване“, категоричен е Игнатов.

Живата история и Съединението

Историкът прави паралел между днешното образование и богатото минало на страната. По думите му българите буквално живеят в историята си, макар често да подхождат с нихилизъм към опазването ѝ. Той разказва как като дете във Видин и село Арчар редовно е намирал антични монети и остриета след дъжд около останките на древна Рациария.

„От древността до наши дни ние абсолютно плуваме в този исторически океан“, посочва Игнатов. Той дава пример с кирилицата, която ни свързва ежедневно с дълбоката древност, тъй като графичната ѝ форма стъпва върху гръцката азбука, използвана по нашите земи още от времето на траките и Римската империя.

По повод 141-ата годишнина от Съединението, бившият министър определя събитието като „гигантски акт“, станал възможен благодарение на българския дух, който е отказал да се примири с решенията на Великите сили малко след Освобождението.

Учителите, семейството и мрежите

Въпреки навлизането на новите технологии и изкуствения интелект в класните стаи, ролята на учителя остава незаменима. „Учителят е духовно същество, той не може да бъде заменен. Ролята на учителя не е да съобщава факти“, отбелязва Игнатов.

По отношение на агресията и влиянието на социалните мрежи върху подрастващите, той смята, че пълната забрана на достъпа е трудно приложима, тъй като децата бързо намират начин да я заобиколят. Вместо това е нужен строг алгоритъм за ограничаване на достъпа до опасни места в мрежата.

В крайна сметка обаче най-важният фактор остава домът. „Каквито и условия ти да създадеш, ако представител на семейството пристига, ругае учителите или вкъщи не ги слуша... Семейството е основно“, обобщава проф. Игнатов, допълвайки, че училището не може да компенсира агресията, с която децата се сблъскват на улицата след последния звънец.