Демократите готвят серия от разследвания срещу Белия дом при победа

Американските избиратели гласуват на междинни избори, които ще определят контрола върху Конгреса и ще очертаят границите на властта на президента Доналд Тръмп през втората половина от мандата му, съобщават от Би Би Си и „Политико". Докато социологическите проучвания в последните часове преди вота дават преднина на Демократическата партия, европейски и американски дипломати предупреждават, че евентуална загуба на републиканците във Вашингтон няма да донесе облекчение за Европа, а може да тласне Белия дом към още по-агресивна външна и търговска политика.

В рамките на вота за 120-ия Конгрес на САЩ гражданите избират всички 435 членове на Камарата на представителите и 35 от общо 100 сенатори. Успоредно с това се провеждат избори за губернатори в 36 щата, за щатски законодателни събрания и местни власти, както и редица щатски и общински референдуми.

Междинният вот традиционно служи като барометър за обществената оценка към действащия държавен глава. Републиканската партия контролира и двете камари на Конгреса с крехко мнозинство, но гласуването се провежда на фона на рекордно ниско одобрение за работата на Доналд Тръмп. Според анализите на Би Би Си върху нагласите на избирателите тежат поскъпването на живота, ускорено от военния конфликт с Иран, както и противоречивите вътрешни политики на администрацията, сред които твърдите мерки срещу имиграцията и мащабното изграждане на центрове за данни.

Четирите сценария за Конгреса и битката за Вашингтон

Първият основен сценарий, очертан от британската обществена медия Би Би Си, предвижда мащабна демократична вълна и пълно овладяване на Конгреса от опозицията. При такъв развой демократите не само ще преминат прага от 218 места за мнозинство в Камарата на представителите, но ще спечелят и около дузина силно оспорвани надпревари, обръщайки резултата дори в традиционно консервативни райони. За контрол над Сената партията се нуждае от успех в повечето оспорвани щати, което би включвало и пробив в консервативни крепости като Тексас, където демократ не е печелил от едно поколение, или Канзас, гласувал за републиканците от близо век.

Пълният контрол на демократите би променил изцяло съотношението на силите във Вашингтон. Опозицията ще получи лостове да блокира законодателните инициативи на републиканците, което вероятно ще принуди Доналд Тръмп да управлява предимно чрез президентски укази, докато същевременно спира законите на демократите чрез правото си на вето. Белият дом обаче ще попадне под ударите на серия от парламентарни разследвания за корупция, включително за евентуални връзки на президента с покойния финансист Джефри Епстийн, осъден за сексуални престъпления.

Вторият сценарий залага на разделен Конгрес — преминаване на Камарата на представителите в ръцете на демократите при запазване на републиканското мнозинство в Сената. Това би се случило, ако високата избирателна активност на демократите по време на предсрочното гласуване бъде неутрализирана от силна мобилизация на републиканския електорат в консервативните щати в самия изборен ден. Разделеният парламент е класическа предпоставка за политически застой и би предизвикал сериозно разочарование сред демократите предвид високите им очаквания. Самият Тръмп би могъл да представи подобен резултат като лична победа на фона на по-тежките загуби на предишни президенти, макар че долната камара отново ще има правомощия да образува разследвания срещу администрацията му.

Третият вариант предвижда Републиканската партия да задържи контрола и над двете камари. Според последните прогнози вероятността за това е едва 6 процента и изисква социолозите отново да са подценили скритата подкрепа за Тръмп, а колебаещите се райони да изберат неговите кандидати. Подобен развой би превърнал президента в триумфатор, затвърждавайки образа му на политик, който неизменно оцелява след кризи, и би му дал увереност за още по-твърд курс на международната сцена.

Четвъртият и най-рисков за американската демокрация сценарий е загуба на републиканците, последвана от отказ на Доналд Тръмп да признае изборните резултати. Президентът вече предупреди, че ще приеме вота само ако той бъде проведен честно, а администрацията му води съдебни дела срещу изборните правила в няколко щата с твърдения за опасност от незаконно гласуване на лица без американско гражданство. Опасенията се подхранват от събитията в края на 2020 година, когато отказът на Тръмп да признае поражението си на президентския вот доведе до щурма на Капитолия на 6 януари 2021 година.

В навечерието на гласуването държавният глава използва ефира на телевизия „Фокс Нюз", за да мобилизира своите поддръжници.

„Когато името ми фигурира в избирателната бюлетина, както знаете, аз печеля всеки път и получаваме с 50% повече гласове, отколкото когато ме няма в бюлетината. Затова просто моля всички да си представят, че участвам в изборите. И в известен смисъл това наистина е така", заяви Доналд Тръмп в интервю за „Фокс Нюз".

Защо Европа не трябва да бърза с шампанското

Евентуален триумф на демократите може да бъде посрещнат с отваряне на шампанско в редица европейски столици, но радостта ще бъде прибързана, пише изданието „Политико". Ако бъде блокиран във вътрешната политика от враждебен Конгрес, американският президент ще насочи цялата си енергия към външната политика и международната търговия — сфери, в които изпълнителната власт в САЩ действа при минимален парламентарен контрол. За Европа това означава пряк риск от нови търговски спорове и още по-твърди изисквания от страна на Вашингтон.

Опитният германски дипломат и бивш председател на Мюнхенската конференция по сигурността Волфганг Ишингер предупреждава европейските лидери да не се поддават на илюзии за затопляне на отношенията след вота.

„Би било грешка от страна на европейците да смятат, че трансатлантическите отношения ще станат по-топли. Предполагам, че ще се случи точно обратното", заяви Волфганг Ишингер, цитиран от „Политико".

Дипломатът призова политиците на Стария континент към максимална дипломатическа сдържаност след обявяването на резултатите.

„Тук, в Европа, ще има гласове — включително и влиятелни — които ще искат да отпразнуват победата и да поздравят демократите, но аз смятам, че това ще бъде пагубно. Бих посъветвал европейските си приятели да проявят сдържаност и да не дават на Белия дом повод да се ядосва на Европа — тоест да се ядосва още повече, отколкото вече е ядосан", коментира Волфганг Ишингер.

По думите му евентуални процедури по импийчмънт и парламентарни разследвания неизбежно ще изтласкат фокуса на Белия дом навън.

„Трябва да се подготвим не за по-хармонични трансатлантически отношения, а за засилване на напрежението и още по-голям брой изисквания от страна на Тръмп към Европа", допълва бившият ръководител на Мюнхенската конференция по сигурността.

Очаквания за институционален блокаж и разследвания

Оценката за предстоящ тежък институционален сблъсък във Вашингтон се споделя и от американския дипломат Кърт Волкър, бивш постоянен представител на САЩ в НАТО по времето на президента Джордж Буш и бивш специален представител на Държавния департамент за Украйна. Според него промяна в курса на Белия дом не бива да се очаква, тъй като вниманието на институциите ще бъде погълнато от вътрешни битки.

„Не бива да се очакват големи промени от администрацията на Тръмп. Конгресът ще разследва всичко. Те ще разследват дейността на Тръмп, неговото семейство, семейните предприятия на Тръмп, Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, Илон Мъск, Пийт Хегсет и Каш Пател от ФБР. Тръмп ще се съпротивлява на това докрай и това ще се превърне в истински цирк", предупреждава Кърт Волкър, цитиран от „Политико".

Новият 120-и Конгрес на САЩ ще се събере на първото си редовно заседание на 3 януари 2027 година, когато новоизбраните конгресмени и сенатори ще положат клетва и официално ще оформят новото разпределение на властта във Вашингтон.