Островът приема противоракетната система „Златен купол“ след споразумение с Доналд Тръмп

Парламентът на Гренландия одобри новото споразумение за сигурност със Съединените американски щати и Дания, което позволява разширяване на американското военно присъствие на стратегическия арктически остров, съобщават от Ройтерс. Документът беше приет с 16 гласа в подкрепа, нито един против и седем въздържали се след дебати в столицата Нук, на които опозицията постави под въпрос финансовите ползи за местното население. Сделката слага край на месеците дипломатическо напрежение, породено от по-ранните заявки на американския президент Доналд Тръмп да установи пряк контрол над богатата на природни ресурси автономна територия.

Две нови бази и системата „Златен купол“

Подписаният на 22 септември тристранен договор между Вашингтон, Копенхаген и Нук променя военната карта в Арктика. Споразумението дава зелена светлина за разширяване на дейността в съществуващата космическа база „Питуфик“, както и за изграждането на две изцяло нови американски военни бази в районите на Нарсарсуак и Местерсвиг. На острова ще бъдат разположени и ключови елементи от новата система за противоракетна отбрана „Златен купол“, предложена от Доналд Тръмп.

В замяна на разширения военен достъп Съединените щати официално потвърждават суверенитета на Кралство Дания и неотменимото право на гренландците сами да определят своето политическо бъдеще. Според клаузите на договора, ако Гренландия обяви независимост на по-късен етап, островът поема ангажимент да подаде молба за пълноправно членство в НАТО.

Дипломатическият пробив идва след острата криза от януари тази година. Тогава Белият дом обяви, че Доналд Тръмп разглежда всички възможни варианти за придобиване на арктическия остров, без да изключва и използването на военна сила. Изявленията от Вашингтон предизвикаха сериозна тревога сред европейските правителства и принудиха Дания и Гренландия да започнат ускорени преговори за деескалация на напрежението.

Спор за икономическата цена на сигурността

Макар мнозинството от депутатите да подкрепи текста още при първото четене през октомври, гласуването в парламента показа разделение относно икономическите параметри на сделката. Външният министър на Гренландия и бивш премиер на острова Муте Егеде защити документа като неизбежна мярка в променената геополитическа среда.

"Трябва да приемем, че мирът и стабилността вече не са нещо, което можем да смятаме за даденост", заяви Муте Егеде пред депутатите в Нук малко преди гласуването.

Опозиционната партия „Налерак“, която е сред най-активните политически сили, настояващи за бързо отделяне от Дания, разкритикува липсата на преки финансови компенсации за острова срещу предоставените военни терени.

"Искаме по-добро споразумение, от което да можем да се възползваме, когато станем независима държава. Настоящото споразумение обаче не ни носи никакви икономически ползи", коментира председателят на партията Пеле Броберг по време на парламентарните дебати. По думите му Вашингтон получава широки права върху територията на острова, без на гренландския народ да е гарантирано фиксирано плащане за това.

Окончателната дума има Копенхаген

След успешното гласуване в Нук документът отива за ратификация в датския парламент. Първото обсъждане от депутатите в Копенхаген е насрочено за следващата сряда, 11 ноември, а второто четене и окончателното гласуване се очакват на 19 ноември.

Тъй като договорът е оформен като изпълнително споразумение от страна на американската администрация, за неговото влизане в сила не се изисква одобрение от Сената на Съединените щати. Новите правила за военното присъствие в Арктика ще започнат да действат веднага след приключването на парламентарната процедура в Дания и размяната на официални дипломатически ноти с Вашингтон.