Бюджетната несигурност заплашва да вкара икономиката в дългова спирала
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
Липсата на бюджет до лятото поставя под риск макроикономическата стабилност
България е изправена пред сериозна икономическа несигурност, след като бюджетът за 2026 година се превърна в заложник на политическата криза. След оставката на кабинета "Желязков" през декември 2025 година, страната функционира без актуален финансов план, а прогнозите за нов бюджет сочат най-рано юли месец.
Според Пламен Димитров, президент на КНСБ, държавата има „крещяща нужда“ от бюджет с ясни параметри, но той изрази сериозен скептицизъм дали настоящата политическа среда позволява неговото приемане. Информацията беше потвърдена в ефира на bTV, където синдикалният лидер подчерта, че липсата на бюджет блокира важни социални и икономически процеси.
Бизнесът предупреждава за гръцки сценарий
От своя страна, председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев заяви, че липсата на бюджет в момента е по-добра алтернатива от „вакханалията“ на безразборното взимане на заеми. "Това безразборно взимане на заеми и харчене за потребление, а не за инвестиции, води до неустойчивост на публичните финанси", подчерта Васил Велев.
Той допълни, че България е заплашена от сценарий, подобен на този в Гърция и Румъния, ако продължи да тегли по 17-18 милиарда лева нов дълг всяка година. Тези средства не покриват дори ръста на БВП, което в средносрочен план води до неминуемо влошаване на стандарта на живот.
Политически пазарлъци срещу икономическа логика
Предложението на БСП финансовият план за 2026 година отново да влезе в пленарна зала среща съпротивата на работодателските организации, които смятат, че настоящият парламент няма легитимност да приема дългосрочни финансови ангажименти. Основният конфликт остава вдигането на осигурителната тежест и данъците, които бяха причина за масовите протести в края на миналата година.
До средата на пролетта, когато се очаква евентуално ново правителство, икономиката ще продължи да работи в режим на изчакване, което според експерти може да забави ключови инвестиционни проекти и да разклати доверието на международните пазари.
