Газовите хранилища в Европа вече се изпразват при високи цени

България се превърна от значим износител през лятото в нетен вносител на електричество още при първото влошаване на времето тази есен, а средната цена на тока на борсата у нас скочи от 108 на 284 евро за мегаватчас. Това написа енергийният експерт и управляващ партньор в консултантската компания EY denkstatt България Боян Рашев в профила си във Фейсбук в анализ за състоянието на европейската енергийна система през 44-тата седмица на годината (от 26 октомври до 1 ноември). Според изнесените от него данни европейската енергетика се е огънала при първите признаци на лошо време, като въглищните и газовите централи са поели основната тежест заради спада при възобновяемите източници.

"От значим износител през лятото се превръщаме в нетен вносител на електричество при първото лошо време за годината. Това е червена лампа", предупреди Боян Рашев.

Въглищните централи спасяват българската система

Потреблението и производството на електроенергия в България са нараснали значително през изминалата седмица, като отчитат ръст от 6,5% на годишна база. Въпреки сериозните инвестиции в нови соларни паркове и батерии за съхранение, слънчевите централи са осигурили едва 12,2% от цялото електричество в страната при дял от 22,4% година по-рано. Спад се наблюдава и при атомната енергия, чийто дял се е свил от 30,3% на 23,5%, макар и през двата сравнявани периода да е работил само един реактор на АЕЦ "Козлодуй".

Огромната празнина в националния енергиен баланс е покрита от топлоелектрическите централи на лигнитни въглища. Тяхното производство е скочило с 86% на годишна база, като в края на октомври те са доставили 42,2% от цялото електричество в България.

"Единствената причина да не работят повече е, че 1000 мегавата междувременно вече са извън системата. Държавната ТЕЦ "Марица изток 2" работи на пълна мощност, но сама не може да запълни дупката", посочи експертът по устойчиво развитие и управление на ресурсите. По думите му ситуацията тепърва ще се усложнява с настъпването на зимните студове и масовото включване на отоплението, което управляващите политици в Европа се стремят да електрифицират напълно.

Срив на вятърната енергия и бум на ТЕЦ-овете в Европа

На ниво Европейски съюз общото потребление и производство на ток не се променят съществено спрямо същия период на 2025 година, но структурата на енергийния микс претърпява рязък обрат. Въпреки мащабните инвестиции в батерии и нови соларни и вятърни паркове, общият дял на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в ЕС е паднал от 49% на 40,9%.

Любопитен детайл в данните е, че въпреки облачното време соларните паркове в Европа са произвели повече ток заради новия инсталиран капацитет, но вятърните централи са отчели сериозен срив спрямо миналата година. По-малко електроенергия са дали и водните централи, а делът на атомните електроцентрали в ЕС се е понижил от 24,8% на 22,3%, което се дължи основно на по-слабото производство в Румъния и Унгария.

Разликата в цяла Европа е била компенсирана от централите на изкопаеми горива - въглища, природен газ и нефт, чийто общ дял в производството е скочил от 26,2% на 36,9%. Най-отчетлив е ръстът при централите на лигнитни въглища, които използват изцяло местни суровини - тяхното производство в съюза се е увеличило със 70% спрямо година по-рано.

"Единствената причина ръстът им да не е по-голям е, че много ТЕЦ междувременно са затворени, така че не могат да заработят, колкото и много да ни се иска в тази геополитическа обстановка", коментира създателят на платформата MindYourFuture.

Червена лампа за газовите хранилища и ценови шок

Недостигът на вятърна и водна енергия е принудил европейските държави да включат масово и газовите си централи, въпреки че цените на синьото гориво са надхвърлили 100 евро за мегаватчас през разглежданата седмица. Производството на ток от природен газ в ЕС е скочило с 50% на годишна база, осигурявайки 20,7% от общото електричество.

"Съответно отчитаме първата седмица с нетно теглене на газ от и без това относително празните хранилища. Това е червена лампа", категоричен е Боян Рашев.

Използването на скъп природен газ, комбинирано с високите цени на въглеродните квоти, които вече достигат 90 евро за тон въглероден диоксид, е довело до рязко поскъпване на електроенергията на борсовия пазар "Ден напред" в цяла Европа. Във Франция средната цена за седмицата е скочила от 45 на 222 евро за мегаватчас, а в Германия - от 74 на 230 евро за мегаватчас. В България ценовото равнище е още по-високо, достигайки средно 284 евро за мегаватчас при 108 евро преди това. В общата европейска картина на търговията с ток големите нетни износители отново са били Франция, Швеция и Норвегия, докато сред най-големите вносители са се наредили Италия, Португалия и Германия.