Острият недостиг на ток в региона вдига цените преди зимата

Засушаването по река Дунав, спряната работа на ядрени мощности, високият износ към Украйна и слабата свързаност на европейските мрежи са основните причини за резкия скок в цените на електроенергията у нас и на Балканите. Това коментира енергийният експерт и бивш заместник-министър на енергетиката Явор Куюмджиев в предаването „България, Европа и светът на фокус“ по Радио „Фокус“ пред водещата Цоня Събчева.

Според анализа му целият регион страда от сериозен енергиен дефицит, който пряко оскъпява борсовия ток в България, Румъния, Сърбия, Гърция и Италия.

"Имаме брутален недостиг на електроенергия. Нормално е, когато предлагането е по-ниско от търсенето, цената да се изстрелва нагоре", посочи Явор Куюмджиев в ефира на радиото.

Въглищните централи спасяват системата на висока цена

Острият глад за ток в Югоизточна Европа принуждава енергийната система да разчита на пожарни решения и да включва дори най-скъпите си резерви. Въпреки тежките финансови тежести заради таксите за въглеродни емисии, въглищните централи у нас в момента работят на пълни обороти, за да покрият потреблението.

"За да могат тецовете в българския случай да произвеждат, цената трябва да надвишава 106 евро за мегаватчас. В момента те работят и дори пуснаха два блока на ТЕЦ "Марица Изток 3", защото ток просто няма", заяви експертът в студиото на предаването.

Той подчерта, че в основата на кризата стои тежък структурен проблем на стария континент — липсата на така наречения „европейски енергиен пръстен“. Без тази ключова инфраструктура евтината електроенергия от северните части на Европа не може да достигне до южните държави. Изграждането на подобна мрежа обаче изисква огромни инвестиции от страна на Европейската комисия. Допълнителен ценови натиск върху пазара оказва и големият дял на газовите централи в Европа, чиято продукция поскъпва успоредно с цената на синьото гориво, заедно със скъпите въглеродни квоти за въглищните мощности.

Критика срещу държавните помощи за всеки бизнес

По отношение на исканията на работодателските организации за нови държавни компенсации заради скъпия ток, бившият заместник-министър на енергетиката зае твърда позиция срещу раздаването на публични средства без ясни критерии. По думите му големите индустриални гиганти трябва да управляват рисковете си пазарно, вместо да чакат бюджетни субсидии при всяко сътресение на борсата.

"Дружество като "Лукойл Нефтохим" няма нужда от помощи. Подкрепа трябва да има само за структуроопределящи производства и малки бизнеси като хлебопекарните. Останалите компании трябва да подписват дългосрочни договори с производители на фиксирана цена, а не при скъп ток да разчитат на държавата", изтъкна Явор Куюмджиев пред водещата Цоня Събчева.

Кой ще плати най-високите сметки през зимата

Докато бизнесът търси варианти за справяне със свободния пазар, битовите потребители на ток и централно парно остават защитени през предстоящия отоплителен сезон заради регулираните тарифи. Сериозният финансов удар през тази зима обаче ще поемат домакинствата, които са избрали да се отопляват на синьо гориво.

"Цената на парното е фиксирана, цената на електричеството е фиксирана за предстоящата зима. Най-големият проблем ще се окаже за тези, които минаха на природен газ за отопление. Тяхната сметка ще е по-голяма, защото природният газ поскъпна до нива, които не бяхме виждали от започването на войната в Украйна. И ще продължават да растат, такава е тенденцията", заключи бившият заместник-министър на енергетиката в ефира на Радио „Фокус“.