Над 12 процента от българите са работещи бедни

България вече не е най-бедната държава в Европейския съюз на хартия, но категорично задържа първото място по неравенство в доходите. Този системен дефект на родната икономика превръща страната в генератор на работещи бедни и задълбочава демографския срив. Това заяви международният секретар на КТ „Подкрепа“ Веселин Митов, цитиран от БТА.

По време на Седмицата на гражданското общество в Брюксел, експертът направи остър разрез на социалната реалност у нас, подчертавайки, че неравното разпределение на благата е основният проблем на държавата.

Инфлацията топи ръста на заплатите

Статистиката за 2026 година разкрива тревожна картина – близо една трета от българите живеят в постоянен риск от бедност. За сравнение, средното равнище за Европа е около 20 процента. Оказва се, че дори наличието на трудов договор вече не е гаранция за нормален живот и излизане от социалното дъно.

„Над 12 процента от работещите българи са така наречените работещи бедни, за Европа средно е около 8 процента“, посочи Веселин Митов.

Въпреки че от 1 януари 2026 година минималната работна заплата у нас достигна 620 евро, реалната покупателна способност на населението остава критично ниска. „Минималната работна заплата се увеличи с над 12 процента, което е сериозен ръст. Но инфлацията в храни и услуги изяжда голяма част от това увеличение“, категоричен е синдикалистът.

Според него образованието е единствената реална защита срещу мизерията – едва 5 процента от висшистите попадат в категорията на работещите бедни, докато при хората без квалификация делът надхвърля катастрофалните 55 процента.

Имотният балон създава нова бедност

Комбинацията от растящи доходи и агресивно поскъпване на имотите създава безпрецедентен натиск върху българските домакинства. В големите градове като София, Пловдив и Варна цените на жилищата вече стартират от близо 2500 евро на квадратен метър.

„Това означава, че дори учители, медицински сестри или държавни служители се превръщат в работещи бедни“, предупреди Митов. Той обясни, че когато разходите за подслон надхвърлят 40 процента от дохода, домакинствата влизат в режим на жилищно претоварване и са принудени да пестят от базови нужди като отопление и образование.

Заради липсата на разнообразна финансова култура, българите масово влагат спестяванията си в недвижими имоти, което допълнително надува цените. Българската народна банка вече въведе по-строги изисквания за ипотечното кредитиране с цел охлаждане на пазара, но проблемът остава системен. Европейската комисия подготвя план за мобилизиране на 150 милиарда евро годишно за социални и общински жилища, като се обсъждат и по-високи данъци за пустеещите имоти, както и строга регулация на платформите за краткосрочен наем.

Еврото, спекулата и демографският срив

След официалното присъединяване на България към еврозоната в началото на годината, очаквано се появиха и спекулативни практики на пазара на дребно.

„Елементи на спекула има във всички държави, които са въвели еврото. Има подозрения за картелни споразумения, особено при млечните продукти“, отбеляза Веселин Митов, като подчерта слабата активност на регулаторните органи у нас. „Влезте в супермаркет в Брюксел - ще видите, че наши продукти понякога са по-скъпи, отколкото тук“, добави той.

Социалното напрежение, породено от инфлацията и недостъпните жилища, директно захранва демографската криза. За последните 35 години обезлюдяването на страната надхвърля 22 процента. Младите хора губят доверие в институциите, виждайки, че дългогодишният труд не им гарантира достоен живот. Въпреки мрачната картина, се забелязва и лек спад в емиграцията, като ключът за трайното задържане на хората остава осезаемото повишаване на реалните доходи и подобряването на условията на труд.