Българинът прави повече компоти, отколкото туршии
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 0
Безспорен първенец в класацията за любими компоти са прасковите и кайсиите
Въпреки динамиката на съвременния живот и лесния достъп до търговските вериги, над половината от домакинствата в България продължават традицията да приготвят домашна зимнина, като изненадващо сладките консерви държат първенството пред солените, съобщават от БГНЕС въз основа на данни от Националния статистически институт и агенция „Тренд“.
Плодовете побеждават зеленчуците
Социологическите проучвания от последното десетилетие очертават стабилна картина в кулинарните навици. Противно на очакванията, компотите са абсолютният фаворит – над 48 процента от българите ги приготвят ежегодно. Безспорен първенец в тази категория са прасковите и кайсиите, следвани от вишните и ягодите.
Туршиите остават на второ място, присъствайки в мазетата на 46 процента от домакинствата. Най-често в бурканите попадат царска туршия, сурова мешана туршия, кисели краставички и парени камби.
Лютеницата, наричана често „кралицата на българската трапеза“, както и нейните производни кьопоолу и айвар, се приготвят от над 30 процента от семействата у нас. Близо 28 на сто отделят време за залагане на кисело зеле за коледните празници, а 22 процента варят сладка, мармалади и конфитюри, като предпочитат смокини, ягоди, боровинки и горски плодове.
Градски експерименти срещу селски традиции
Статистиката регистрира сериозно разделение според типа населено място. В селата и малките градове над 81 процента от населението участва в отглеждането на зеленчуци и затварянето на буркани. В контраст, в столицата едва 33 на сто от домакинствата правят зимнина. Останалите софиянци разчитат основно на доставки от роднини или пазаруват от фермерски пазари.
Традицията се крепи основно на хората над 55-годишна възраст. При младежите между 18 и 34 години процесът е трансформиран от рутинно задължение в уикенд хоби или кулинарен експеримент.
Здравословна вълна и занаятчийски пазар
Ако в миналото варенето на лютеница е било начин за оцеляване и подпомагане на семейния бюджет, днес за градското население то се превръща в ретро изживяване за ценители. Наблюдава се нарастващ интерес към по-здравословни рецепти – домакинствата все по-често намаляват съдържанието на захар, използват мед или стевия и експериментират с екзотични подправки, като сладко от смокини с орехи или ягоди с босилек.
Младите семейства с малки деца обръщат специално внимание на био продуктите, избягвайки натриевия бензоат и прекомерните количества сол. За хората, които нямат време да варят буркани, но търсят автентичния вкус, се развива бързо растящ пазар на занаятчийска зимнина, предлагана директно от малки български производители.





















