Алгоритъмът обаче регистрира и десетки фалшиви сигнала

Специализиран изкуствен интелект е открил 55 мозъчни аневризми, пропуснати от лекарите при първоначалния преглед на хиляди пациенти в САЩ, съобщават от БГНЕС. Мащабното проучване доказва, че макар алгоритъмът да допуска грешки, съвместната му работа с рентгенолозите значително повишава диагностичната точност при компютърно-томографска ангиография.

Мозъчната аневризма представлява отслабен участък в стената на кръвоносен съд, който може да се издуе. Много от тези образувания не предизвикват симптоми и се откриват случайно. При разкъсване обаче настъпва животозастрашаващ субарахноидален кръвоизлив, който изисква спешна медицинска намеса.

„Режим сянка“ и паралелен анализ

Проспективното изследване е обхванало 3 856 сканирания, извършени в американската здравна система Northwell Health. Експертите са оценили ефективността на алгоритъма aiOS, създаден от компанията Aidoc и официално одобрен за употреба от Американската агенция по храните и лекарствата.

Технологията е анализирала медицинските изображения паралелно с обичайната работа на лекарите. Рентгенолозите не са имали достъп до подсказките на компютъра при първоначалното разчитане на резултатите. Този подход, известен в медицината като работа в „режим сянка“, е позволил да се оцени реалната ефективност на системата, без тя да влияе върху решенията за лечение на конкретните пациенти.

Резултатите показват впечатляващо съвпадение – специалистите и изкуственият интелект са дали еднаква оценка при над 96% от всички изследвания. Алгоритъмът е успял да идентифицира 55 действителни аневризми, които не са били забелязани при първоначалния лекарски преглед, което представлява относително увеличение на разкриваемостта с 39%.

Чувствителност срещу точност

Изкуственият интелект е демонстрирал по-висока обща чувствителност от 84,6% спрямо 71,8% при медиците. Това на практика означава, че софтуерът открива по-голяма част от съществуващите опасни участъци в кръвоносните съдове.

Лекарите обаче се оказват много по-точни, когато трябва да потвърдят диагнозата. Положителната прогнозна стойност при рентгенолозите достига 92,7%, докато при алгоритъма тя е 78,2%. От общо 101 потенциални находки, маркирани единствено от компютъра, 55 са се оказали реални аневризми, а останалите 46 са били фалшиви сигнали.

В същото време човешкият фактор е доказал своята незаменимост – рентгенолозите са открили 30 действителни аневризми, които изкуственият интелект е пропуснал напълно. Това потвърждава тезата на изследователите, че нито лекарят, нито технологията са напълно безпогрешни, но комбинацията от двете осигурява много по-сигурна диагноза.

Предимство при малките образувания

Голяма част от допълнително установените от алгоритъма аневризми са били с малък размер. Макар тези образувания да не изискват винаги незабавно лечение, те имат огромно клинично значение. Опасността от фатално разкъсване зависи не само от размера, но и от точната форма, местоположението и индивидуалните рискови фактори на всеки пациент.

Интересен детайл от проучването е разликата в ефективността на системата според болничната среда. Най-добри резултати са постигнати при хоспитализирани пациенти, където компютърът е засякъл 18 допълнителни аневризми при едва 7 фалшиви сигнала. В амбулаторни условия обаче ползата е била по-малка – открити са 4 допълнителни находки, но фалшивите тревоги са били повече от реалните. Според авторите на изследването това вероятно се дължи на по-сложните медицински случаи в болничните и спешните отделения.

На този етап резултатите категорично подкрепят използването на изкуствения интелект като допълнителен, асистиращ инструмент, докато окончателното разчитане на изображенията и животоспасяващите решения остават изцяло в ръцете на лекарите.