Възнаграждението ще се определя по четири ключови критерия

Парламентът прие окончателно на второ четене промените в Кодекса на труда, които въвеждат нов механизъм за определяне на минималната работна заплата, съобщават от БГНЕС. Законопроектът на Министерския съвет беше одобрен с гласовете на 123 депутати от управляващото мнозинство на „Прогресивна България“.

Против промените се обявиха 48 народни представители – 16 от ГЕРБ-СДС, 13 от Движението за права и свободи, 10 от „Възраждане“, 7 от „Продължаваме промяната“ и двама от „Демократична България“. Други 12 депутати от „Демократична България“ гласуваха с „въздържал се“.

Новите критерии за изчисление

Според приетите текстове, минималното възнаграждение за следващата година ще се определя до 15 август на текущата година. Формулата ще отчита четири основни критерия: покупателната способност на заплатата и издръжката на живот, общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение, темпът на растеж на възнагражденията, както и дългосрочните равнища на производителността на труда.

Депутатите решиха на всеки три години да се прави оценка на адекватността на минималната заплата. За тази цел ще се използват две референтни стойности – 60 процента от брутната медианна работна заплата и размерът на издръжката на живот.

Министерският съвет ще трябва да уреди с наредба точната процедура, реда и начина за определяне на възнаграждението, както и процеса на консултации с работодателските организации и синдикатите. Същевременно Националният статистически институт получава 9-месечен срок от влизането на закона в сила, за да утвърди методика за определяне и публикуване на данните за издръжката на живот.

Колективно трудово договаряне

Промените въвеждат ясна законова дефиниция на минималната работна заплата. Тя се определя като най-ниското основно месечно трудово възнаграждение за отработено време или според изработеното.

Законът изрично регламентира, че чрез колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище могат да бъдат договаряни по-високи размери на минималното възнаграждение.

Отхвърлени алтернативни предложения

Мнозинството отхвърли предложенията на ГЕРБ-СДС, ДПС и ПП. Те настояваха оценката на адекватността да се прави на всеки две, а не на три години, както и да се добавят допълнителни показатели като заетост, секторни и регионални особености.

Депутатът от „Продължаваме промяната“ Венко Сабрутев отправи критика към новите текстове от парламентарната трибуна: „Колеги, това е може би най-важното гласуване в настоящия законопроект – дали през 2027 г. ще има нормална МРЗ, съгласно формулата, която действаше до момента, или ще има занижена МРЗ, съгласно новия механизъм, който вие си определихте. Изборът е ваш. Хората гледат.“

Въпреки дебатите, предложението на ПП за 2027 година минималната заплата да се определя в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца не беше прието. Идеята получи подкрепа от 46 депутати, но беше отхвърлена от 123-ма народни представители.