НОЩ не разполагаше с адекватни специалисти и се огъваше пред заинтересовани групи, считат експертите

Хронично болните хора са голямата жертва на коронавирусната епидемия у нас. Проследяваните диспансерно болни през преминалите вълни на епидемията намаляват сериозно. Част от тези хора са изчезнали от статистиката, защото са починали.

Това показва анализът на Националния център по обществено здраве и анализи за здравното обслужване на населението по време на коронавирусната епидемия. Подобен анализ се извършва за пръв път у нас, като се очаква той да освети грешките и тесните места около управлението на кризата, пише вестник Сега.

България е на относително по-добри позиции по заболеваемост от COVID-19 по време на епидемията - на 21 място в ЕС, но много по-напред по показател смъртност на населението, като тук страната заема трета позиция, коментира шефът на НЦОЗА доц. Христо Хинков. Страната ни се представя зле спрямо другите в ЕС по показател предотвратима смъртност благодарение на превенция. Още по-зле е класацията ни по показател смъртност, която би могла да се предотврати с по-добро лечение. Тези данни показват, че едно от обясненията за високата смъртност е неуспехите на самата здравна система да овладее ситуацията. България пристъпи към масово затваряне на болници по време на първия локдаун, което е осуетило възможността за лечение на много хора, за тях не е помислено, коментира шефът на НЦОЗА доц. Христо Хинков. Той отново припомни, че за високата смъртност добринасят имено структурни предпоставки като по-висока обща заболеваемост на населението и по-ниска продължителност на живота. Няма уникална причина за високата смъртност в България, някакво извънредно обяснение, считат експертите. Оттам обясняват високата смъртност спрямо заболеваемостта и с голям броя неотчетени от официалната статистика болни.

На този фон съставът на Националния оперативен щаб не бе оптимален - в него липсваха достатъчно епидемиолози и вирусолози, което не позволи взимането на адевкатни решения в редица случаи, изтъкна още Хинков. Според анализа на центъра една от големите грешки в управлението на самата система е равномерното определяне на процент легла във всички болници, независимо от специализацията. Това доведе до заразяване на много лекари и не е добро решение, макар да е трудно да се прецени доколко е било възможно създаването на чисти ковид болници-този въпрос изисква допълнителен анализ, считат още експертите от центъра. Като грешка на щаба и правителството се отчита липсата на адекватни мерки за укрепвнане на болничната база след първия локдаун и закъснялата финансова подкрепа за системата. Едва през ноември и декември, 2020 г. бяха заложени сериозни суми в подкрепа на здравеопазването, изтъкна Хинков. Анализът на центъра на предприеманите от НОЩ и кабинета мерки пък показва, че голяма част от тях са били половинчати и непоследователни. Щабът и правителството са се водили в много случаи от политико-популистка целесъобразност, вместо медицинска, изтъкна Хинков. Очаква се анализът с подробните данни да бъде публикуван по-късно днес.

В процеса на ваксинация бе подценена ролята на джипитата и се разчиташе на зелени коридори, изтъкна още Хинков. Според него като цяло към управлението на коронакризата е възникнало недоверие и това е една от причините за ниския интерес към ваксинирането.

Анализът бе възложен от служебния министър Стойчо Кацаров на Националния център по обществено здраве и анализи в края на май. Проверката на експертите покрива целия период от началото на кризата - от 1 март, 2020 година до края на май, 2021 г. От центъра се очаква да посочи причините за високата смъртност у нас, като направи серия от аналитични разрези - смъртност по възрастови групи, по седмици, по области. Ще се анализира и дейността на всички звена, ангажирани пряко със здравното обслужване - спешна медицинска помощ, извънболнична и болнична помощ, дейност на лабораториите. Ще бъде оценена и работата на Националния оперативен щаб, дейността на останалите управленски нива - РЗИ, Национален център за заразни и паразитни болести, НЗОК и др. Очаква се да бъдат представени и резултати от анализа на противоепидемичните мерки.