Александър Йорданов: Докладът за Северна Македония в ЕП плаче за прокуратура
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0
Бившият посланик поиска трансформиране на Комисията по досиетата в Институт за национална памет
В студиото на "Офанзива" бившият посланик в Северна Македония Александър Йорданов заяви, че докладът за напредъка на Северна Македония в Европейския парламент заслужава прокурорска проверка. Йорданов, който наскоро издаде книга "Мисия Македония", коментира скандала с отложения доклад в парламента.
Гласуването на доклада беше отложено, след като стана ясно, че информация от него е изтичала към властите в Скопие. Йорданов подчерта, че премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски е цитирал пасажи от проекта на доклада още преди официалното му приемане, което е категорично доказателство за изтичане на вътрешна информация.
"Този доклад не струва – към него има близо 300 предложения за промени. Това означава, че е нефелен", заяви Йорданов, като обясни, че Томас Вайц, евродепутатът от групата на Зелените и докладчик за Северна Македония, е заобиколил обичайната практика за изготвяне на компромисни текстове между политическите групи в Европарламента.
Според Йорданов, Вайц е действал в тясна координация с македонските власти, а в текста била включена спорна формулировка за "многовековна македонска идентичност и език", която той определи като груба подмяна на историческата истина.
Предложения за Комисията по досиетата
В първото си интервю след встъпването като член на Комисията по досиетата, Александър Йорданов очерта приоритетите си в новата роля. Според него комисията трябва да бъде трансформирана в Институт за национална памет, следвайки примера на балтийските държави.
"За 35 години демокрация няма национален музей за престъпленията на комунизма. В Белене няма паметен знак, а Бузлуджа още стои като паметник на културата", изтъкна Йорданов.
Той призова за по-голяма публичност в работата на комисията, като настоява информацията да достига до училищата, университетите и младите хора. Особен акцент Йорданов постави върху ролята на творческата интелигенция по време на комунизма, която според него е формирала общественото мнение, докато е била свързана със структурите на Държавна сигурност.
"Трябва да прочетем страницата от миналото истински, за да можем най-сетне да я затворим. Призраците от комунизма не бива да управляват повече", заключи той.























