ВМРО атакува евродепутати с обвинения заради Северна Македония
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0

Партията критикува изтичането на евродоклад към Скопие преди официалното му представяне
ВМРО обвини австрийския евродепутат Томас Вайц и негови колеги в корупционни връзки с правителството на Християн Мицкоски в Република Северна Македония, без да представи конкретни доказателства за това. Повод за острата позиция стана предварителното изтичане на информация от предстоящия доклад за напредъка на югозападната ни съседка по пътя към Европейския съюз.
Според разпространената от формацията декларация, медиите в Скопие вече цитират конкретни откъси от документа, който трябва да бъде официално представен пред Комисията по външни работи (AFET) на Европейския парламент едва на 26 февруари 2026 година. От ВМРО определят ситуацията като абсурдна, тъй като до момента официален достъп до текста би трябвало да имат единствено докладчиците, техните екипи и тесен кръг евродепутати.
Недоказани твърдения за финансиране
Докато критиката срещу нарушаването на процедурите и поверителността в Европейския парламент почива на логични основания, ВМРО преминава границата на дипломатическия тон, хвърляйки тежки обвинения срещу докладчика за Северна Македония. В позицията си партията твърди, че според "различни източници" Вайц и други европейски представители са "щедро платени" от управляващата в Скопие ВМРО-ДПМНЕ. Подобни неподкрепени с факти твърдения крият сериозен риск от дипломатически скандал и могат да доведат до допълнителна изолация на българските позиции в Брюксел.
Призив към служебния кабинет
Партията призовава българското правителство да потърси официално обяснение за изтичането на информацията. Настоява се също служебният кабинет да не отстъпва от рамковата европейска позиция към Северна Македония и да заяви ясна подкрепа за местните българи.
"Северна Македония се самостопира по пътя към ЕС и не изпълнява сключените от нея договори", заявиха от ВМРО, цитирани в официалния сайт на партията. От формацията напомнят, че Скопие е подписало Договор за добросъседство през 2017 година и е ратифицирало Френското предложение през 2022 година, чието изпълнение остава задължително условие за европейската интеграция.
Въпреки призивите за твърдост, агресивната реторика и липсата на доказателства за корупционните обвинения повдигат въпроса кой реално печели от този подход. Използването на европейската трибуна за вътрешнополитически кампании често има обратен ефект и намалява тежестта на сериозните български аргументи пред европейските партньори.






















