Австрийският докладчик проведе десетки срещи със Скопие, но нито една с българите

Европейският парламент се готви да направи исторически ход - да признае македонската идентичност и език в своя доклад за напредъка на Северна Македония към ЕС. Документът ще съдържа четири отделни текста с изрично признание, което е първи такъв случай в историята на европейската институция.

Главният докладчик - австриецът Томас Вайц от партията Зелени, успя да постигне консенсус с останалите седем докладчици "в сянка", представляващи различни политически семейства в ЕП. Решението предстои да бъде прието през юли тази година.

Спорната роля на Томас Вайц

Партията на Вайц е коалиционен партньор с Европейския свободен алианс, който представлява интересите на малцинства в ЕС. Сред членовете му са забранената в България партия ОМО "Илинден" - Пирин и Македонският алианс за европейска интеграция в Албания, които отричат съществуването на българите в региона.

След назначаването си като докладчик, Вайц проведе 36 срещи с власти на Северна Macedoнuя, но нито една с организации на българите там. Справка показа, че докладчикът първоначално регистрира само 5 срещи, но след сигнал от български евродепутат внезапно регистрира със задна дата още 31 среща.

Отхвърлени български предложения

През преговорите българските евродепутати Андрей Ковачев от ГЕРБ и Ивайло Вълчев от ИТН направиха над 40 предложения за поправки в доклада. Почти всички бяха отхвърлени, докато бяха приети шест предложения за признание на македонската идентичност и език.

"Докладът е изтекъл в медиите в Северна Македония преди една седмица", призна самият Вайц, което е грубо нарушение на правилата на ЕП.

Политически противоречия

Вайц показва близки отношения с македонския премиер Християн Мицкоски, който твърди, че българите в Северна Македония са едва "700-800 души" и че в България са "изчезнали" 200 хиляди македонци през 60-те години.

По отношение на войната в Украйна позициите им също съвпадат - Вайц се въздържа при гласуване за военна помощ за Украйна, а Северна Македония гласува против резолюции на ЕС, осъждащи руската агресия.

Въпросът за идентичността

Признанието поражда въпроси за това коя точно македонска идентичност ще бъде призната, тъй като според Преспанското споразумение от 2018 година терминът "македонска" се отнася до гражданска принадлежност, а не до етнически произход.

Северномакедонският премиер Мицкоски определя македонската идентичност и език като "многовековни", което е в основата на отричането на културно-историческото наследство на българите в страната.

Реакции от българска страна

След срещата на 14 май депутатът Ивайло Вълчев изпрати протестно писмо до председателя на ЕП Роберта Мецола, сигнализирайки за нарушения в прозрачността и компрометирана неутралност на доклада.

Докладът предстои да бъде разгледан във Външната комисия на 4 юни, като запознати определят като малко вероятно признанието да отпадне след постигнатия консенсус.